Гергана Димитрова е дългогодишен журналист в печатни медии. От три години е редактор и PR в издателство „Милениум”. Тя е един от авторите в блога за детски книги „Алиса в чизми”. Завършила е право и финансов мениджмънт. Интересите й се простират в различни области, четенето обаче си остава най-голямата й страст. Как възприема книгите разказа преди време в рубриката „Как четеш“. Поводът за това интервю е една по-специална книга, за която вече писахме – „Искам бебе. Инвитро – стъпка по стъпка“ на издателство „Милениум“.
Как се роди идеята за книгата?
Има твърде много хора с репродуктивни проблеми, които се обръщат към инвитро като метод за зачеване. Към инвитро се насочват вече и хора от по-малките населени места, но те не винаги разполагат с достатъчно информация. Така се роди идеята – тези хора нямат достъп до тази информация и тя трябва да стигне до тях.
Защо са толкова малко книгите на тази тематика? Вашата книга в момента е единственото печатно издание в книжарниците…
На мен ми се наложи да работя върху нея в продължение на шест месеца, а тя е съвсем тъничка, което означава, че материята е много тежка и трудна за писане. Трябва да си признаем, че малко са лекарите, които биха седнали да напишат книга, достъпна за широката публика. Много се надявам, че съм успяла да предам информацията по начин, който да е разбираем за всички.
В процеса на писане се колебаех дали да оставя всички специализирани термини, но реших, че читателите така или иначе ще се сблъскат с тях и трябва да са подготвени и да знаят какво означават. В същото време това им дава възможност да проследят какво се случва по време на реалния процес и ако забележат, че се пропуска нещо от описаните етапи, да се интересуват, да питат, да изискват.
Как протече самата работа върху книгата?
В момента, в който реших да напиша тази книга, аз се свързах с един от най-добрите инвитро екипи в страната – д-р Таня Янакиева и д-р Георги Вакрилов от Медицински център „София 2000“. Проведох редица срещи с тях, след което събрах целия материал от разговорите ни, допълних го, разделих го на части, за да е по-лесен за възприемане, и им дадох да прочетат ръкописа, за да съм сигурна, че всичко в книгата е достоверно и предадено по максимално точен начин.
Смяташ ли, че и други издателства ще последват примера ви и ще обърнат внимание на тази 
изключително важна тема?
Би било добре, ако стане така. До последния момент, буквално преди да влезе за печат, съм допълвала информация за нови методи и технологии. След излизането на тази книга също ще се появяват нови неща, тъй като за щастие методът се усъвършенства непрекъснато, така че би било добре да последват и други издания по темата.
Познаваш ли хора с репродуктивни проблеми?
Да, имам много познати, които минаха през инвитро. Някои от тях – с успешен край, други – не.
Какво е да си до човек, който се опитва да има деца чрез инвитро?
Трябва да се знае, че на тези хора наистина им е много трудно. Самият процес е много тежък за организма, стъписващ; психиката ти реагира много бурно. Необходима е голяма подкрепа.
Получават ли я?
Не мисля. Като че ли в много от случаите не я получават. Но в повечето от клиниките лекарите оказват подкрепа, което е чудесно.
Кажи нещо повече за историите в края на книгата.
Историите са събрани от Интернет и аз много държах да бъдат от всякакъв вид, включително за неуспешни опити, за проблеми, възникнали по време на инвитро. Трябва да се знае какво би могло да се случи. Процентът на успешните случаи е малък и не е добре хората да се залъгват, че ако пробват инвитро, непременно ще се получи. Затова и многократно в книгата се подчертава какъв е процентът на успех при различните възрастови групи. Важно е хората да имат деца достатъчно рано, защото възрастта е от голямо значение.
Защо в XXI век все още битува този предразсъдък, че е срамно да не можеш да имаш деца?
Предразсъдъците явно трудно се изкореняват. Струва ми се, че информацията не стига до достатъчно много хора, или достига в изопачен вид. Истината е най-добрият начин да подготвиш някого.
За мен е важно, че включих в книгата глава специално за жените, които нямат партньор. Все повече хора живеят сами и трябва да знаят, че има начин да имат деца.
