Иво Сиромахов е сценарист в „Шоуто на Слави“, познат е на обичащите хумора читатели с цели 11 книги, а последната – „Уважаеми зрители“, е на пазара от малко повече от седмица. И понеже тематиката на книгата е медийна, го поразпитахме малко за неговата гледна точка за това случващото се в медиите и обществото и това, което ни чака. Очаквахме разговорът да се получи по-шеговит, но всъщност той си стана доста сериозен. Което май не е добре… Вижте!
– Добре, какво става с телевизиите в крайна сметка?
Става това, което става навсякъде. Когато едно общество се е разпаднало, няма как медиите да са острови на морала и хуманизма. Избрах за сюжет на романа телевизията, защото там процесите протичат доста по-концентрирано и по-емоционално. А и защото добре познавам тази среда.
– А теб хвана ли те цифровизацията? :)
Гони ме, но засега не успява да ме хване. Мечтая си за общество, в което и парламентът, и правителството ще бъдат цифровизирани. И законите ще се пишат от интелигентни машини, а не от неграмотни негодници. Убеден съм, че може да се създаде софтуер, който да взема максимално полезни за хората решения. Ако не друго, поне няма да краде, това е сигурно.
– Сега малко по-сериозно, доколкото е възможно. Може ли човек да живее нормално в общество, в което осмиващите медийната среда книги на практика са на 90% реалистични?
Добрите хумористични книги винаги са реалистични. Най-смешна е истината. А иронията е най-добрият начин да я преглътнем.
– Занимаваш се с телевизия от години, колко по-лоша може да стане ситуацията?
Оптимист съм – ще става все по-лошо. Сега ситуацията е много по-добра, отколкото ще бъде след една година.
– Добре, де, каква ще е след една година? Ама конкретно!
След една година държавата и бизнесът вече ще бъдат изцяло оглавени от хора, които изпитват сериозни затруднения да напишат името си без правописна грешка. Тези хора ще диктуват правилата на играта, ще задават критериите, ще поръчват музиката.
Това е дълъг процес, започнал преди много години, но скоро ще го видим осъществен докрай. Чака ни диктатура на неграмотността.
– Вярвам че това, ще е любимият ти въпрос: кой от героите в книгата ти е любим?
Никой не ми е любим. Героите от романа са доста неприятни хора. И заслужават съдбата си. В книгата няма положителен герой, така че не го препоръчвам на литературните разбирачи.
– Ти си един от основните лектори на започвналия тази седмица Курс по творческо писане с авторите на “Сиела”. Какво се надяваш да ти покажат курсистите?
Свикнал съм да не си създавам предварителни очаквания, за да не се разочаровам. Надявам се да се получи диалог, а какви ще са резултатите никой не знае.
– Ако ти слушаше курс по творческо писане на Иво Сиромахов, какво би искал да те научи той?
Иво Сиромахов не може да ме научи на нищо. Уча се от хора, които са различни от мен.
– И последен въпрос: КОЙ?
Ако искате да получите верен отговор, трябва да зададете верен въпрос. В случая e по-добре да попитате КОЯ?
Повечето от всичко написано от Иво Сиромахов е на „литературна чалга“, суетата да издаваш на какватп=о и да е цена е опасно нещо!