„До всички момичета бунтарки по света:
мечтайте още по-смело,
целете се още по-високо,
борете се още по-устремено,
а когато се съмнявате, не забравяйте,
че сте прави.“
Всички сме чували приказките за Пепеляшка, Спящата красавица и останалите принцеси, които чакат своя принц, за да бъдат спасени, и накрая заживяват щастливо с любовта на живота си. В много истории и книги за малки деца героят е от мъжки пол – смел, силен и готов да победи злото.
Елена Фавили и Франческа Кавало обаче ни развежда из една по-различна реалност, където жените са главните герои и превръщат света в по-добро място. Двете успяват да съберат рекордна сума от благотворителната кампания, с помощта на която издават „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ (изд. „Хермес“). В сборника научаваме за 100 изумителни жени и техните постижения, а целта на авторките е да участват в изграждането на „свят, в който полът не определя колко големи са мечтите, нито докъде може да стигнете“.
Първата приказка е за Ада Лъвлейс, известна английска математичка и дъщеря на поета Лорд Байрон. Откриваме накратко как тя измисля компютъра „много преди съвременните компютри да бъдат изобретени!“. Историята е една страничка, а на съседната има илюстрация на Ада и неин цитат. Така е подредана цялата книга, което наистина я прави изключително подходяща за деца.
Изреченията сa опростени, кратки и ясни, а всички портерети са нарисувани от талантливи художнички от различни точки на планетата. Цялостната визия и оформление са изпипани до последния детайл и определено правят „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ част от онези полезни и красиви енциклопедии, които повечето малчугани разлистват с интерес.
В следващите разкази научаваме историите на жени от изкуството, спорта, политиката, науката и още какви ли не области. Разкриваме дребни детайли от живота на Астрид Линдгрен и Вирджиния Улф, Грейс Хопър, Мария Кюри, Маргарет Тачър и стигаме дори до Мишел Обама, Коко Шанел и Серина Уилямс. Стотиците постижения от древността до съвремието, съхранени във всяка история, целят да покажат устрема на човек да следва мечтите си и да бъде талантлив в това, което обича, независимо от пола.
Повечето от изключителните жени, представени в тази книга, никога не са получавали такова доверие. Без значение колко са били откритията им, колко дръзки са били приключенията им и колко необикновен е бил геният им, те били омаловажавани, забравяни, а в някои случаи – дори почти напълно заличени от историята.
Тези истории не са само за момичета, които имат нужда да повярват в способностите си, за да се превърнат в следващите гении на своето време, а за всички деца. Мисията им е да внесат баланс в преобладаващите стереотипи, изградени от класическите приказки. През последните години постоянно се обсъжда необходимостта да изкореним всеобщото схващане, че има професии, които не са за жени, и задължения, които са само за „нежния“ пол, но тези призиви идват твърде късно.
Ако сте се изморили от пасивните и силно патриархални приказки, то „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ определено е четивото за вас. Подрастващите, а и вече порасналите, със сигурност ще открият нови факти, които не са знаели, и ще се вдъхновят от уменията на много момичета и жени по цял свят.
На последните страници пък ще намерите място да споделите собствената си история и да си нарисувате автопортет – идеалният завършек на книгата, с който да отбележите значимостта на всеки един живот и изпитанията, през които трябва да преминем, за да се докажем.
Още едно ревю за книгата можете да прочетете в „Под моста“.
Книгата е наистина хубава, дъщеря ми вече я преполови. Неприятно впечатление, обаче, прави включването на някой/някоя си Кой Матис. Лъжицата катран, която разваля кацата с меда. Някакво трансполово момче, на 6 (шест) години осъзнало?!?, че е момиче и борило се да посещава момичешка тоалетна, подкрепено от родители, адвокати и общност. В последно време представянето на девиации на личността като нещо нормално и заслужаващо поощрение и подкрепа, а не лечение, заема доминираща позиция в обществото. Не съм хомофоб, нямам проблеми с гей хора – имал съм такива познати. Но да поставиш това объркано дете сред Мария Кюри, Ада Лъвлейс, Астрид Линдгрен е повече от неуместно. Щеше да бъде хубаво, ако въпросната история беше изключена от българското издание. Да, въпросният/въпросната Кой Матис най-вероятно се нуждае от подкрепа (психологическа) на своите родители и близки, но определено не може да бъде пример за каквото и да било.
По-добре не знам дали бих могла да го кажа, на същото се натъкнахме и ние тази вечер и ми стана изключително неприятно, особено защото аз го четох на дъщеря си (по нейно желание,разбира се), Но не очаквах това точно да видя сред останалите…