„Айнщайн“ (изд. „Жануа 98“) от Уолтър Айзъксън paзĸaзвa ĸaĸ eдин нaxoдчив и дъpзъĸ пaтeнтeн чинoвниĸ – eдвa cпpaвящ ce c живoтa бaщa c тpyдeн бpaĸ, нecпocoбeн дa cи нaмepи пpeпoдaвaтeлcĸa paбoтa или дoĸтopaнтcĸo мяcтo – зaпoчвa дa paзгaдaвa зaмиcълa нa твopeцa нa Kocмoca, ĸoвaчa нa тaйнcтвaтa нa aтoмa и нa вceлeнaтa. Heгoвият ycпex ce дължи нa cъмнeниятa мy в oбщoпpиeтитe знaния и нa yдивлeниeтo мy oт вeлиĸи миcтepии, ĸoитo зa дpyгитe ca cъвceм бaнaлни нeщa. Toвa мy пoзвoлявa дa възпpиeмe мopaлнa и пoлитичecĸa пoзиция, ocнoвaвaщa ce въpxy yвaжeниeтo ĸъм cвoбoднaтa миcъл, cвoбoдния дyx и cвoбoдния индивид.
B ĸнигaтa cи американският журналист Уолтър Aйзaĸcън, автор на биографиите на Стив Джобс, Хенри Кисинджър и на „Иноваторите“, paзĸpивa ĸaĸ нayчнoтo въoбpaжeниe нa Aйнщaйн възниĸвa oт бyнтapcĸaтa пpиpoдa нa xapaĸтepa мy. Удивитeлният мy жизнeн път e cвидeтeлcтвo зa вpъзĸaтa мeждy твopчecтвo и cвoбoдeн дyx. Книгата вдъхновява първият игрален сериал за учена „Геният“ (продукция на National Geographic) с Джефри Ръш в главната роля.
Насладете се на няколко интригуващи откъса тук:
Детство
Ученически години
Една разпространена теория за Айнщайн е, че е бил слаб по математика в училище, твърдение – често съпроводено с фразата „както всички знаят“ – което се тиражира в безброй книги и уебсайтове, целящи да успокоят лошите ученици. Дори се появи в известната вестникарска рубрика „Ако щеш вярвай!“ на Рипли.
Уви, детството на Айнщайн е пълно с пикантерии и иронии, но това не е една от тях. През 1935 г. един равин в Принстън му показал изрезка от рубриката на Рипли със заглавие: „Най-великият математик на света е бил слаб по математика“. Айнщайн се изсмял: „Никога не съм бил слаб по математика. Още преди да навърша петнайсет, владеех диференциали и интегрално смятане“.
В действителност бил отличен ученик, поне що се отнася до оценките. В началното училище завършва с най-добър успех в класа. „Вчера Алберт получи бележника си – съобщава майка му на една от лелите му, когато той е на 7. – Отново е първи по успех.“ В гимназията мразел механичното учене на езици като латински и гръцки, проблем, изострен от, както твърди по-късно, „слабата памет за думи и текстове“. Но дори по тези предмети Айнщайн винаги получава отлични оценки. Години по-късно, на петдесетия му юбилей, когато отново се разгласяват различни истории какви лоши бележки имал великият гений в училище, тогавашният директор на гимназията публикува специално писмо, разкриващо действителния му успех.
Колкото до математиката, оценките му били далеч от слаби, напротив, той се представял „много над изискванията на училището“. На 12 години, както си спомня сестра му, „вече имаше страст към решаването на сложни задачи по приложна аритметика“ и решил да пробва да изпревари училищното обучение, като научи геометрия и алгебра сам. Родителите му купували учебници предврително, за да учи през лятната ваканция. Не научавал само доказателствата от учебниците, а сам извеждал новите теории. „Забравяше игри и приятели – споделя тя. – Дни наред седеше сам, вглъбен в търсенето на решение, не се отказваше, докато не го открие.“
Странстващият професор
Берлин, 1914 година
Провалянето на брака му върви по стремглаво спускаща се спирала. Той става емоционално дистанциран, Марич (Милева Марич, сръбкиня – първата съпруга на Алберт Айнщайн) – все по-потисната и мрачна и действията на всеки от двамата засилва депресията на другия. Айнщайн най-често бяга от отрицателните емоции, като се вглъбява в работата си. Марич, от друга страна, страда заради провалянето на мечтите й и все повече завижда за успехите на съпруга си. Ревността й я настройва враждебно срещу всеки близък на Айнщайн, включително майка му (чувствата са взаимни) и приятелите му. Подозрителният й характер, разбираемо, до известна степен се дължи на дистанцираността на Айнщайн, но същевременно е и причина за нея.
Когато се преместват в Берлин, Марич също започва любовна връзка – с един математик от Загреб на име Владимир Варичак, който оспорва интерпретацията на Айнщайн за приложението на специалната теория на относителността при въртящ се диск. Айнщайн научава за това. „Той имаше с жена ми връзка, за която не мога да обвинявам никого от двамата – пише на Цангер през юни. – Това само изостря чувството ми за изолация.“
Към края на юли след жестоко скарване Марич се премества с двете момчета в дома на химика Фриц Хабер, директор на института, в който се помещава кабинетът на Айнщайн. Хабер също има опит със семейни неволи. Съпругата му Клара се самоубива през следващата година след ожесточен спор за участието му във войната. За момента обаче тя остава единствената приятелка на Милева Марич в Берлин и Фриц Хабер става посредник в кавгите на семейство Айнщайн.
Чрез Хабер в средата на юли Айнщайн изпраща на Марич груб ултиматум за примирие. Прави го под формата на договор – удивителен документ, комбинация от безстрастния научен подход на Айнщайн с враждебност и емоционално отчуждение. Той гласи:
Условия
А. Ще се грижиш:
1. дрехите и бельото ми да са винаги в добро състояние;
2. да получавам храна по три пъти на ден в стаята си;
3. спалнята и кабинетът ми да са почистени и никой да не пипа бюрото ми.
В. Ще се откажеш от всички лични контакти с мен, освен ако не са необходими от социални съображения. По-специално няма да искаш:
1. да стоя вкъщи с теб;
2. да излизам или пътувам с теб.
С. Ще се съобразяваш със следните неща в отношенията си с мен:
1. да не очакваш никаква интимност от мен и да не ме упрекваш за това по никакъв начин;
2. да млъкваш, когато те помоля;
3. да напускаш спалнята или кабинета ми веднага и без възражения, щом те помоля.
4. Няма да ме унижаваш пред децата, било то с думи, или с поведението си.
Марич приема условията. Когато Хабер му предава отговора й, Айнщайн настоява отново да й пише, „за да бъде всичко съвсем ясно“. Заявява, че е готов отново да живее с нея, „защото не искам да изгубя децата и не искам те да изгубят мен“. И дума не може да става да поддържа „приятелски“ отношения с нея, целта му е единствено „делова“ връзка. „Личните контакти трябва да се сведат до пренебрежимия минимум – заявява той. – В замяна ти гарантирам прилично държане от моя страна, както бих се отнасял към всяка чужда жена“.
Едва тогава Марич осъзнава, че връзката им е обречена. Срещат се в къщата на Хабер, за да изготвят договор за разделяне. Отнема им три часа. Айнщайн се съгласява да дава на Марич и децата издръжка от 5600 марки годишно, малко по-малко от началната му заплата.“
Богът на Айнщайн
Как получава идеите си?
Достатъчно добър художник съм, за да рисувам свободно във въображението си. Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обгръща света.
Вярвате ли в безсмъртието?
Не. Един живот ми стига.
Айнщайн се опитва да изрази тези чувства ясно, както пред себе си, така и за онези, които искат прост отговор за вярата му. Затова през лятото на 1930 г. между разходките с яхта и размислите в дома си в Капут, той съчинява едно есе, „В какво вярвам”. То завършва с обяснение какво е имал предвид, като казва, че е религиозен:
Най-красивата емоция, която можем да изпитаме, е мистериозното. Това е фундаментално чувство, което стои в люлката на всяко истинско изкуство и наука. Този, на когото тази емоция е чужда, е странник, който вече е неспособен да занемява в благоговение; той все едно е мъртъв, духната свещица. Да чувстваш, че зад всичко осезаемо има нещо, което умовете ни не са в състояние да проумеят, чиято красота и върховност ни достигат само косвено – това е религиозността. В този смисъл и само в него аз съм дълбоко религиозен човек.
„Най-важното човешко начинание е стремежът към моралност на действията ни – пише той на един протестантски свещеник от Бруклин. – Вътрешният ни мир и дори съществуването ни зависят от това. Само моралността на действията ни може да даде красота и достойнство на живота ни.“
Основата на този морал според него се издига над „чисто личното“ и ни кара да живеем по начин, облагодетелстващ цялото човечество. На периоди може да е бил безчувствен към хората около него, което показва, че е бил човек като всички нас, със своите недостатъци. Но повече от мнозинството от нас той искрено и понякога храбро се посвещава на действия, в които преодолява егоистичните си желания в полза на човешкия напредък и запазването на индивидуалните свободи. По принцип Айнщайн е бил внимателен, добронамерен, нежен и скромен човек. Когато с Елза (първа братовчедка на Айнщайн и негова втора съпруга) тръгват за Япония през 1922 г., той дава на дъщерите й съвет как да водят по-морален живот: „Използвайте за себе си малко, а давайте на другите много“.
Трейлър на сериала можете да гледате тук:
