fb
Ревюта

„Изкушението на колекционерката“ без изкушения

3 мин.
Izkushenieto na kolekcionerkata, Elena Aleksandrova

Izkushenieto na kolekcionerkata, Elena Aleksandrova„Изкушението на колекционерката” (изд. „Летера”) на Елена Александрова е предизвикателно заглавие. Настройва те на вълна „тук се крият тайни”. Тази нагласа прави разочарованието на финала на книгата тъжно. Това е нова книга на авторката, след като първата й „Диви теменужки” е определена като антиутопичен роман, излиза през 1992 г., а през 2009 г. става популярна във Франция. Анотацията на четвърта корица твърди, че „Изкушението на колекционерката” е колоритна картина на времето, в което живеем сега.

Действието се развива на особен Остров (изписан с главна буква като самостоятелен персонаж и отчетлива метафора), на който са приютени богати, известни и успели хора – поне така ги определя обществото, защото имат власт, пари, слава. Примамливите неща. Двигателят на сюжета е главната героиня Сузи – прагматична красива жена, с апетити към привлекателен, успял архитект – Мишо. С него и яхтата му пристигат на Острова. Началото на романа загатва за любовна авантюра и блаженство, но в картинката се оказва намесена съпругата на архитекта, която незнайно как живее в Къщата му. Пред читателя се зарежда любовен триъгълник, само рамкиран и недокрай изяснен в неловките разговори между тримата. Съперничеството между жените почти не е развито, тук-там от описанията трябва да се досещаш и да си въобразяваш.

Островът е описан като живо същество, със свой характер. В стила на Борис Виан от „Пяната на дните” има декларативни опити и Къщата да е персонифицирана, но нищо не е цялостно и убедително разгърнато. В развитието на тази по-скоро новела с неочакван край, отколкото роман със своя логика, преминават различни герои. През тях е опитът да се покажат, да излязат наяве съвременните лица на българската действителност. Само опит. Неоправдани реплики, недомлъвки, измислени разговори. Пълнокръвието на героите отсъства. Изобилства от щрихи и необосновани за действието и сюжета герои. Мистичната реалност, или познатият ни от Маркес магически реализъм, за които има претенция книгата на Елена Александрова, не получават сцепление в хода на развиване на сюжета. Определени неща се случват незнайно защо, като например убиец-контейнер на плажа. Хлабави композиционни връзки, които оставиха в мен недоумение. От прагматични разговори в лежерността на любовния триъгълник, в другата част на Острова попадаш на говорещ котарак. Материалната Сузи дори не се учудва.

Не успях да почувствам нито мрачните дебри на Къщата и притегателната й сила за Сузи, нито на обитателите на Острова, нито на онези извън Острова. Напрежението изглежда само наужким. Ако целта на художествената интерпретация на настоящия ни свят е да се провокира сблъсък, да се видят различията, да се постигне изобличение или разобличение на световете, то е останало само една претенция. Колоритен е само стилът на авторката, с натрупващи се описания от класически вид на външния изглед на заобикалящия свят, не и на образите.

„Изкушението на колекционерката” е книга, която ме озадачи. Чете се леко, с дистанция, без напрежение и озарение, без прозрения. Бързах да стигна края, за да видя как Александрова ще разплете неоправданото поведение на героите.
Сузи бяга от Острова.
Аз също. Без изкушения.