fb
Ревюта

„Измамна светлина“ грее над всички нас – готов ли си да видиш пътя си отвъд нея?

5 мин.

През последните години малко криминални романи привличат вниманието ми. Видя ли обаче на книжния пазар да се задава ново заглавие на Луиз Пени, знам, че ще си го купя и чак вкъщи ще прочета анотацията. Така стана и с предпоследната издадена на български част от поредицата за инспектор Гамаш„Измамна светлина“ (изд. „Софтпрес“).

Както в останалите книги от поредицата, и тук в центъра на сюжета стои едно убийство. Описанието на неговото разследване обаче не залага толкова на техническите умения на екипа на главния инспектор, колкото на психологията на жертвата и замесените в повествованието. Именно тази човешки ориентирана литература успя да ме докосне още от първата част. Нея, между другото, прочетох във Франция и това придаде достоверност на преживяването – заради вмъкнатите френски изрази, щедро изпъстрения с кулинарни описания текст и неизменното café au lait.

За радост на много почитатели на Пени, действието в „Измамна светлина“ се връща в квебекското планинско селце Трите бора, което заедно с обитателите си е запазена марка на поредицата за инспектор Гамаш. Местната художничка Клара Мороу сбъдва съкровената си мечта, която в продължение на години е считала за невъзможна – да организира своя собствена изложба. На събитието присъства елитът на артистичната критика, съпругът ѝ, както и най-близките ѝ приятели. На сутринта след партито в чест на успеха на Клара в двора ѝ откриват труп на жена.  Облечена в червена рокля и с елегантни обувки в същия цвят, присъствието му е нелепо и зловещо. Отначало никой не разпознава жертвата, но скоро се оказва, че ролята ѝ в юношеските години на Клара е била драматична.

И така, логично, Клара се превръща в заподозряна. Но, разбира се, мрежата от хора с мотиви да си отмъстят на непознатата в червено бързо се разширява. За щастие, силата на инспектора и подчинените му е да дълбаят в отдавна заровени спомени и тайни, да изслушват, наблюдават и размишляват, докато събират липсващите парченца от пъзела.

Луиз Пени (снимка: Сигрид Естрада)

Противно на това, което ни учат от малки (но пък съвсем не в разрез с действителността)любовта върви ръка за ръка със завистта, а пороците – със способността ни да се покаем, да преобразим живота си и този на околните. Умението на инспектор Гамаш да разпознава наглед несъвместимите човешки черти, да открива доброто в престъпниците и мрачните наклонности на идиличните персонажи, го прави толкова добър в професията му. За своята емпатия обаче той плаща немалка цена в личен план.

При всички случаи препоръчвам книгите на Луиз Пени да се четат в тяхната хронологическа последователност, защото една от причините поредицата да е сред любимите ми е развитието на образите на главните герои. Те печелят сърцето на читателя не въпреки своите недостатъци, а именно с изтъкването им на фона на някои прекрасни черти. Нима и в истинския живот не се случва точно това? Дори хората, които обожаваме, имат своите слабости и правят грешки. От нас зависи как реагираме на тях. Кое можем да простим, с кое бихме се примирили?

Клара цял живот се изправя пред тези въпроси. Тя съжалява за много компромиси, които е правила със своите мечти и стремежи. С времето разбира, че истинската обич не изисква жертви, за които не си готов. Но дали и днес не живее с последствията от примирението си? Тя е от героите в книгите, които могат да вдъхнат истинска надежда на читателите. Клара е обикновена жена, която никога не е блестяла с изключителна сила на характера, приела е посредствена роля в живота си и дори е мислила, че е щастлива. Докато един ден не отваря очите си за всичко, което е замитала под килима. И макар да живее в дълбоко провинциално градче и да не е първа младост, тя решава, че ще спре да отлага важните решения.

Посланието за свободата, към която никога не е твърде късно да пристъпим, е сред най-ценните в книгата. Романът обаче засяга още доста важни теми, които различните читатели биха разпознали като съкровени спрямо собствения си житейски опит. Самата Пени определя „Измамна светлина“ като най-близка до сърцето си, защото темата за алкохолизма е централна както в сюжета, така и в живота ѝ. Лично за мен тя беше само фон, на който авторката изгражда една добре замислена криминална история, но с типичния си финес и привнесен уют. В библиотеката ми вече ме чака следващата част – „Красива мистерия“ – и мисля да я отворя още с приключването на този текст!

Не пропускайте и ревюто на Милена Златарова за „Измамна светлина“. Предлагаме ви и откъс от книгата тук . 

В „Аз чета“ ще намерите още ревюта на цялата поредица за инспектор Гамаш: „Убийството на художника“, „Убийствено студена“, а за третата част „Жестокият месец“ ви предлагаме цели два отзива. Случаите продължават с „Камъкът на смъртта“, „Отровни думи“ и „Сенки в снега“.

Можете да поръчате книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]