Напоследък биографиите и автобиографиите са на особена почит и това е съвсем разбираемо. На много хора им се иска да надникнат зад завесата на публичния образ на своя кумир. Или пък да полюбопистват как живее дадена известна личност, даже ако може и да попият някоя тайна формула за успех. С две думи – великите личности привличат като магнит вниманието върху себе си.
Не съм правила проучване, но си мисля, че ако дам задача на голяма група хора (не само в България) да назоват едно име, което асоциират с думата „литература“, значителент процент ще отговорят Лев Толстой. Може би на това дълголетно утвърждаване на руския класик се дължи изборът на новото издателство „Кръг“ да публикува „Изповед“ като свое първо заглавие. Поздравления за селекцията!
„Изповед“ е една различна автобиографична книга. Всъщност какво значи „различна“? Разбира се, че всяка автобиография ще се различава от друга, защото два идентични житейски пътя не съществуват. Тук обаче говоря за жанрови особености. „Изповед“ е автобиографично есе, което прилича повече на философски трактат. То систематично и изчерпателно разкрива възгледите на писателя за смисъла на съществуването му, за смисъла на живота като цяло. Докторът по руска литература Иван Ланджев, автор на послеслова, прави очевидния паралел с „Изповеди“ на Жан-Жак Русо. Според него обаче в сравнение с женевския си учител Толстой е далеч по-искрен с читателите, като не им спестява тъмните моменти от историята си.
Лев Толстой
Авторът на „Ана Каренина“ и „Война и мир“ пише своята „Изповед“ на 51-годишна възраст, повратен за битието му момент. Тогава той стига до немалко отговори, които са го терзаели още от юношеството. Изданието със скромен обем от 110 страници започва с ранните му години, когато Толстой залага на развитието и усъвършенстването си в различни области. Няма да споменавам добре известни биографични данни, те не само не са фокус в книгата, а и почти не се споменават в нея. Акцентът е поставен върху начина, по който писателят се чувства, докато постига главозамайващи успехи и разполага със солидни финансови възможности, талант, обичта на страшно много хора и (малко по-късно) съпруга и деца, към които е привързан. На фона на всички тези привилегии – според мнозина необходимо условие за щастие, Лев Толстой е разкъсван от болка и крайна неудовлетвореност от живота си.
Tъй като е надарен с изключителен интелект и склонност към самоанализиране, той отива oще по-далеч и си задава въпроси, с които да разбере състоянието си. Стига до заключенията на философи като Сократ и Шопенхауер, които вярват, че животът е безсмислен – той е нищо, той е зло. Какъв смисъл има да се живее, ако смъртта е сигурна? И как живот с категоричен завършек може да оправдае страданията, които битието неизменно причинява? Убеден, че отговорите на тези въпроси водят към очевидната безсмисленост на живота, Толстой живее в постоянна мисъл за самоубийство.
Но дори този негов избор на убеждение му носи душевен смут. Той се самообвинява, че няма смелостта да извърши най-логичната крачка спрямо разбиранията си. И тогава се обръща към вярата. Осъзнава, че единствено тя придава смисъл на живота, без лишенията, страданията и смъртта да са от значение. За него вярата е знание за смисъл на човешкия живот. Оттам идва и подзаглавието на българското издание – „Ако човек живее, той все в нещо вярва“.
Лев Толстой и съпругата му София Андреевна Берс
Толстой започва да изучава религиите, говори с вярващи – както с теолози и проповедници, така и с бедните, трудещи се хора. Именно във втората група, след десетилетия на дълбок вътрешен конфликт, той най-после намира така бленуваните отговори. Променя частично, но съществено първоначалната си позиция. Сега той отново вижда живота като зъл и безсмислен, но не за всички хора и по принцип, а само за него и кръга от личности, сред които е живял. Впоследствие решава, че истината е в стриктното следване на догмите на Църквата, но и това го разочарова, когато вижда как тя одобрява военни действия…
Майсторското перо на Толстой личи от финала на есето. В няколко страници писателят разказва свой сън, изпълнен със символи, който не придружава с допълнителен коментар. Интерпретацията е оставена на читателя, както и изводите – не само от този символичен край, а от цялата творба. С други думи, от живота на един гений.
Книгата ме изпълни с тъга, но не и с меланхолия. Чисто човешко е съчувствието ми към личността на Толстой. Нямаше как да не съпреживея болката и душевните му страдания – толкова истинно и трогателно ги е описал, но осъзнавам, че мога ясно да се разгранича от неговото непрестанно търсене на смисъл.
Далеч съм от безумната идея да съдя изборите му – не защото е големият Лев Толстой, а защото е човек, който е преминал през свой уникален път и с право да взема своите решения (както всеки друг). Благодарна съм, че е оставил своята „Изповед“ и че тя стигна до мен. Иска ми се изданието да послужи като повод за размисъл у читателите. На свой ред да си зададат някои от въпросите, които ще открият сред страниците, и накрая да се запитат следното: доколко е важно търсенето на истина и смисъл, ако по пътя не умеем да оценяваме всички чудеса в живота си?
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
