fb
Как четешСпециални

Как четеш: Иван Ланджев

5 мин.

Иван Ланджев е поет, сценарист и публицист, както и доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“) и преподавател. Носител е на национални награди за поезията си – „Веселин Ханчев“ (2009), „Южна пролет“ (2011), „Памет“ (на името на Георги Рупчев) (2014). Участник в международни поетически фестивали, четения и научни форуми в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Унгария, Словения, Словакия, Латвия. Негови стихове и литературоведски статии са публикувани на английски, немски, руски, италиански, японски, словенски и други езици. Автор е на книгите „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014), Wir Mansardenmenschen (2017, Berlin), „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017). 

Когато го молим да каже няколко думи за себе си, той отбелязва с присъщото си чувство за оригиналност: „Трябва да призная, че пиша стихове“. Предлагаме ви да разберете повече за читателските му навици в интервюто по-долу.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
О, няма как да посоча една. Любимите книги стават част от биографията ти, любимите автори  част от семейството. Това, което четеш, те създава. Простете високопарния език, но то е конституцията на личността ти.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не, не мисля, че това е добра идея.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай, вода, уиски.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Това е варварщина, в която, за съжаление, участвах като малък  тогава обичах да отбелязвам вълнуващи места, страниците бяха пълни с означения N.B. и прочие. Постепенно осъзнах, че е грозно, и се отучих. Далеч по-полезно е да си записваш вълнуващите пасажи на отделно място  в един празен файл например или в тефтер. Така и помниш повече, защото си си записал, а не си шарил по книгата.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Помня.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Просто хубави книги.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Предпочитам хартията, но когато пътуваш например, няма как да не прибегнеш до електрониката. Не съм неин противник в никакъв случай  удобно е.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Като всеки зависим си повтарям, че мога да спра по всяко време  и се залъгвам, разбира се.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Тук спорният момент е в „дразненето“ – да ме дразни как? Това не е задължително лошо. Има и велики писатели, които откровено ме дразнят, но често това не значи нищо друго, освен че са си свършили работата още по-добре. И не отменя величието им. А виж, ако говорим за категорията „тъпо“, това е друго. На тъпото не трябва да се дава втори шанс  достатъчно шансове му се дават навсякъде около нас. Толерантността е добродетел в обществения живот, но читателят, като самотно същество, трябва да е суров. Авторът също, впрочем.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, понякога дори помага.

Какво четеш в момента?
Новият превод на Дуинските елегии на Рилке. И още няколко неща.

Коя е последната книга, която си купи?
Тези „Седем кратки беседи по физика“ на Карло Ровели и преводът на Кембъл, който излезе неотдавна. „Героят с хиляди лица“ е много важна книга и трябваше да се появи на български.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено ми се налага да чета по няколко едновременно.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
У дома, късно през нощта или много рано сутринта. В тези часове най-малко те занимават със странични глупости.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Никога не съм се замислял дали това има значение. Логично е да няма. Но сега, като ме питате, „поредици от книги“ звучи крайно подозрително  отива към неща от рода на „Здрач“, „Хари Потър“ или „Песен…“ за какво беше там. Не съм по тия работи. Още в заглавията има нещо. Очебийно е как продължават до пълно изстискване. Колко време можеш да доиш дори един готин герой? „Хари Потър и еди-какво си“, а след това „Хари Потър и другото…“, „Вихър от мечове“, от пиле мляко. Какво после? „Стихия от нищо“? „Ураган от същото“?

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Споделям им какво харесвам. Не им препоръчвам горещо, защото това е досадно.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Поезията е на отделно място. Философията и есеистиката  също. Обособявам някакви кътове  българска литература, руска класика, англоезична проза, световна поезия и т.н. В това неизбежно има и условност  някои книги влизат в няколко „графи“ едновременно и т.н. Но помага да се ориентирам.

Иван Ланджев е част от кампанията „Писател назаем“ и първата му среща с гимназисти предстои тази сряда в 21. СУ „Христо Ботев“.

[ + ]