На 17 и 18 септември библиотекарите от цялата страна имаха възможността да присъстват на семинар, воден от един от най-успешните американски библиотекари – Джеймс ЛаРу. Богатият му опит в сферата на четенето, грамотността и библиотечната дейност му позволява да превърне една от най-западналите библиотеки в САЩ в изключително успешна. Днес Джеймс работи като консултант и подпомага библиотеки по цял свят да се справят с предизвикателствата на новото време и да заемат мястото, което им се полага като център на общността.
Как изглежда библиотеката на мечтите Ви?
Мисля, че библиотеката мечта се състои от четири части: почти половината е за децата – големи помещения, много книги и списания, много филми и музика, изпълнения на живо и много часове за приказки; една четвъртинка трябва да е отделена за техниката – хората да идват и да си казват: “Не мога да си позволя да си купя 3D принтер и бърз компютър, но искам да ги видя и да ги пробвам“. Следващото парче са книгите за възрастни, места за учене и разговори. Последното парченце е за публичните срещи. Библиотеката трябва да е постоянно пълна, библиотеката трябва да бъде центърът на общността.
Прочетох писмото Ви за книгата Uncle Bobby`s Wedding (“Сватбата на чичо Боби”) и бях изненадана да открия, че попълвате книжните си колекции така, че да предлагате на читателите си богат набор от теми. Но как точно избирате кои книги да закупите – допитвате ли се до децата например?
Да, но в продължение на много години библиотеките вземаха решенията си на база ревюта на книгите. Има 4-5 списания, които всички библиотекари четат и в тези списания има кратки ревюта от около 150 думи, които дават разяснения, че дадена книга е детска например и се препоръчва за колекции от всякакъв размер. Следователно до тази година ревютата бяха основният начин библиотеките да решават какво да купят.
Но сега, с възхода на електронните книги, за много от онези, публикувани в Amazon.com, няма ревюта. Пред нас стои ново предизвикателство. Например през 2005 г. имаше 300 000 книги, издадени в САЩ от издателства, може би 10 000 самопубликувани и вероятно около 60 000 на малки библиотечни издатели. Сега излизат над милион издания всяка година и 500 000 от тях са самопубликувани в електронен формат. Ние не можем да четем толкова много ревюта и затова се опитвам да намеря начин как библиотеките да останат релевантни и да съберат мостри от всичкото това съдържание. Лесно ни е да закупим книга, която е бестселър и всеки иска да я прочете. Но смятам, че настъпва време, в което половината от бестселърите са самопубликувани. Въпросът е ще чакаме ли, докато дадено произведение стане популярно, или ние можем да го направим популярно?
Затова смятам, че новата роля на библиотеките е да започнат да работят с местни автори и да ги подпомагат да стават по-добри, да издават книгите си в библиотеката в електронен формат.
Възможно ли е това?
Да, в библиотеката в окръг Дъглас го правим. Правим уъркшопи по темата. Например, ако искате да сте по-добър автор, трябва да четете. Ако сте се насочили към мистериите, четете повече мистерии. Също така трябва и да се упражнявате, защото едно изследване показва,че се налага да положиш 10 000 часа в дадена дейност, за да станеш наистина добър. Това са 5 години, 40 часа седмично. Затова трябва да се упражняваш и упражняваш. Следващата стъпка е да говориш с групи от други автори, за да се научиш как да пишеш по-добре. А когато си завършил творбата си, трябва да наемеш редактор, дизайнер за електронната книга. Когато си готов, ние те питаме дали ще ни дадеш едно копие от книгата, за да я каталогизираме и да я пуснем в нашата онлайн система за доставки, за да могат хората да я четат като електронна книга, и ако я харесат, да си я закупят от библиотеката. Така авторът получава 90% от продажната цена, а библиотеката – 10%.
Значи библиотеките в САЩ продават книги?
Сега започваме. И това е една вълнуваща нова роля за библиотеките.
Как изглежда успешният библиотекар?
Мисля, че другата голяма промяна, пред която сме изправени, е следната: в продължение на много дълго време библиотекарите бяха прекалено затворени навътре в себе си, но е дошъл моментът да напуснем сградата. Трябва да излезем навън и да бъдем лидери на общността, бизнес лидери, да бъдем доброволци в нашата общност и да участваме в разрешаването на проблемите. Трябва да престанем да бъдем тихи и с академичен уклон и да се превърнем в Елвис.
Не знам дали сте се сблъсквали с такъв проблем във вашата библиотека, но в България много хора не посещават библиотеките и ги считат за скучни. Тези хора също не харесват четенето на книги. Смятате ли, че библиотеките могат да привлекат подобен тип граждани и как?
Едно от нещата, което направихме в окръг Дъглас, е следното: имаме нещо, наречено системи за географска информация за населението, и тази система показва къде точно текат реки, къде са паралелите и къде е всяка една къща. Тогава си казахме, че щом притежаваме база данни за всички абонати на библиотеката в окръга, можем просто да наложим информацията върху географските сведения и да видим кои семейства не са стъпвали при нас и не притежават библиотечни карти. Установихме, че в края на 2000 г. 49% от жителите на окръга притежават библиотечни карти. Добре, но не достатъчно добре.
Поставих си за цел да проверя дали не можем да привлечем 100% от домакинствата като членове на библиотеката.
Казах си, че щом като желаеш да разшириш бизнеса си и да увеличиш пазарния си дял, трябва да рекламираш, значи и ние ще го правим. Прегледахме всичките плакати, формуляри и дори библиотечните карти, за да проверим дали графично материалите ни изглеждат съвършени, дали са аматьорски или професионално изглеждащи. Променихме всички графични изображения и всички материали на библиотеката. Бе доста болезнено, защото страхотните ни библиотекари не бяха професионалисти в тази сфера.
Така първо се насочихме към рекламата, внушавайки на гражданите: “Помнете, че библиотеката съществува! Помнете, че при нас се случват страхотни неща!” С подмяната на графичните изображения повишихме домакинствата-членове на библиотеката от 49% до 65%.
Второто нещо, което направихме, бе да проведем изследване за потребностите на населението. Събрахме фокус-групи и разпитахме хората дали имат кола, дали купуват аудиокасети или CD-та. Установихме, че аудиокасетите вече не са на мода и започнахме да купуваме CD-та, сменихме услугите си, за да отговарят на начина на живот на хората в нашата общност.
Третото бе да изкараме библиотекарите от сградата и да ги изпратим сред хората. Например, на бизнес среща се появяваше библиотекар и всички бяха много учудени какво прави той там. Но след срещите показвахме, че сме в състояние да правим изследвания, важни за нуждите на бизнеса. По този начин помагахме на хората извън библиотеката, без да ги чакаме да дойдат при нас. Ние говорехме с тях. Така до 2006 г. абонатите ни бяха вече 84%.
А ето и отговор на това, че библиотеките са скучни. Как променяте това? Като престанете да бъдете скучни и станете интересни!
Знаете ли, ако трябва да съм честна, библиотеките тук се променят, просто хората отказват да влязат вътре и да проверят…
Вероятно те помнят старото, но според наблюденията ми, хората променят нагласите си, когато се промени нещо в живота им. Например млада жена, на която предстои да стане майка, решава, че ще са й необходими книги, видео, музика за родителството. Ако библиотеката може да й ги предложи, при това безплатно, бихме могли да привлечем младото семейство. Но в крайна сметка хората трябва да са наясно на какво сме способни и какво предлагаме, за да може в момента на житейска промяна те да знаят, че библиотеката е там, за да им помогне.
Кой е най-големият проблем в комуникацията между библиотекари и читатели според вас?
Мисля, че е много по-лесно, отколкото си представяме. Както при всеки друг бизнес, въпросът е дали знаем как да се рекламираме, знае ли се за услугите, които предлагаме и можем ли да ги предоставим на хората. Реклама, видимост – това е!
Смятате ли, че библиотеките могат да вземат участие в реалното правене на политики по отношение на книгите в дадена държава? Какви механизми могат да използват, за да повлияят на държавните органи?
Едно от нещата, които се опитахме да направим в окръг Дъглас, бе да изпратим библиотекари във всяка работна група, изработваща политики. Тези библиотекари слушат внимателно аудиторията, водят си бележки и след това предлагат на председателя на работната група изследването, което са направили по темата. Мисля, че по този начин всеки библиотекар играе ролята на адвокат по отношение на услугите, които предлага, особено когато се наложи да поиска пари за своята дейност.
Всеки иска пари, но така ние демонстрираме нашата стойност и когато отидем при даден политик, можем да заявим: “Ние отговорихме на въпросите ти и помогнахме да успееш. Сега е време ти да ни помогнеш!” Така градим връзки с онези, които са в състояние да правят политики и да вземат решения. И когато ни трябват пари, просто трябва да напомним за себе си и за онова, което сме свършили.
В България и особено сред по-възрастните читатели се наблюдава едно голямо притеснение, че мишката ще изяде книжката. Ще бъдат ли загърбени хартиените книги за сметка на електронните? В състояние ли са библиотеките да преживеят дигиталната революция?
Това е основателно опасение. В САЩ направихме проучване и установихме, че ако притежаваш четец за електронни книги, започваш да предпочиташ електронните пред хартиените издания. Разбира се, не преставаме да четем от хартия, но електронните книги са толкова удобни…
Установихме, че това е предпочитаният формат, и ако вие сте малък издател, за вас е много по-евтино да издавате книгите в електронен вариант, вместо да инвестирате огромни разходи за печат и разпространение. Така книгите на независимите издатели стават все повече и повече.
Проблемът в САЩ в момента е, че има само два или три дистрибутора на електронни книги и те не ни ги продават, а ги отдават под наем. Това обаче означава, че ако загубим бизнеспартньора си, губим всичките си книги. Затова едно от последните неща, които направих в библиотеката в окръг Дъглас преди да напусна, бе да изградя наша собствена платформа, за да можем да имаме собствен сървър, на който да хостваме книгите. Разработихме и софтуер, за да могат нашите читатели да преглеждат книгите. Вместо да влизат в Amazon.com и да четат откъси, да могат да го правят в библиотеката и ако четивото им хареса, да го заемат на телефона или iPad-а си.
Затова смятам, че библиотеките трябва да бъдат по-смели, да не чакат някой да им продава своя продукт, а да определят как даден продукт да изглежда, за да е удобен за потребителите им и да развиват своите системи. Това означава, че трябва да наемаме технически грамотни хора, да пробваме различни варианти, които понякога успяват, а понякога се превръщат в провал (затова е необходим куражът :)). Но смятам, че трябва да направим това сега, защото ако седим и чакаме, няма да сме релевантни. Ако започнем да експериментираме сега, можем да получим предложения от големи издатели и да се случат доста интересни неща. Ако започнем да експериментираме от началото, можем да получим място на масата за преговори и да влияем върху пазара, не просто да реагираме на него.
Важи ли обаче предпочитанието към електронните книги и в сферата на детските издания? Според мен един електронен четец трудно би отразил красотата на хартиената детска книга…
Хм, всъщност много от издателите разработват иновативни продукти специално за децата. Например ако имате история, в която се разказва за птичка, детето може да натисне върху екрана и да чуе гласа на птичката. Това е забавно, а и продуктите изглеждат доста добре графично. В тях може да се вгражда видео и аудио, може да се слагат линкове извън приказката и смятам, че това е революция в разбирането за книгата като такава.
Но тези интерактивни детски книги не работят на всички електронни четци, а само на по-скъпите.
Да, така е, но таблетите и телефоните могат да възпроизвеждат интерактивните книги, а хората все по-често четат на телефоните си.
Първата част на интервюто с Джеймс ЛаРу ще откриете в сайта „Детски книги“.
