fb
ИнтервютаНовини

Жан-Пол Дюбоа: Пет минути реален живот могат да породят един роман

7 мин.

Жан-Пол Дюбоа е френски писател, познат у нас с романа си „Хората не обитават еднакво този свят“ (изд. „Леге-Артис“), за който печели престижната награда „Гонкур“ през 2019 г. Дюбоа е автор на романи и пътеписи, работил е като репортер на Le Nouvel Observateur и като кореспондент в САЩ. През тази година писателят беше един от гостите на Софийския межународен литературен фестивал. Вижте какво сподели той пред „Аз чета“ за свободата, писането и историите, които всеки от нас носи в себе си.

В едно интервю казвате, че сте избрали да се занимавате с писане, защото това ви дава свобода. А как се отразяват литературните награди на тази свобода? Карат ли ви да мислите, че следващата книга трябва да е още по-добра? Променят ли отношение ви към писането?
Вярно е, избрах да пиша, за да имам повече време да живея. За мен книгите не са цел сами по себе си, а по-скоро начин да съществувам в света. Никога да не получавам заповеди и да не трябва да ги давам. Книгите, когато човек има късмета да може да живее от тях, дават тази възможност. Колкото до наградите – те са мимолетни и никога не са променяли нищо в начина, по който живея или работя. Винаги пиша книгите си, използвайки максимума на своите възможности, и винаги с едни и същи съмнения.

И докато сме на темата за свободата: героят ви в „Хората не обитават еднакво този свят“ е в затвора и използва това време за да осмисли живота си. Донякъде този период му действа освобождаващо. Ако направим паралел с настоящата Covid-19 ситуация, по време на която много от нас се чувстват затворници в домовете си, можем ли да почерпим мъдрост от вашия персонаж? Къде да намерим свободата?
Много трудно е да отговоря честно на този въпрос. Да пишеш художествена измислица в роман няма нищо общо с реалния живот. Свободата е понятие твърде различно според личностите, културите, обществените прослойки и историческия момент. Това е много сложна съвкупност с огромен брой взаимодействия. Затварянето, затворът ни принуждават да се озовем изправени пред себе си за дълъг период. И има твърде малко пътища за измъкване. Тъй че, ние сме повече или по-малко заставени да започнем да размишляваме за положението, в което се намираме, за своето състояние. За някои подобна ситуация може да бъде освобождаваща, а за други би била пропаст. За COVID не знам. Защото освен изолацията, тук залог са също здравето и смъртта.

Освен писател, вие сте журналист, бил сте кореспондент в САЩ и в книгите си отразявате много аспекти на френското и на американското общество. Une vie française („Един истински френски живот“), например, е сага за бейби бум поколението във Франция.  Смятате ли, че писателят има дълг да бъде хроникьор на своето време, да разкрива истини, да прокарва идеи, да възпитава поколенията?
Не съм журналист от 2004 г., но много харесвах тези години, в които гледах света и се мъчех да го разбера. Да пишеш книга е приблизително същата работа. Тя се състои в това да се опитваш да отразиш сложността на една епоха и на героите, които минават през нея, като откроиш и вплетеш някои от тях в личен разказ, в който водещи и най-важни да бъдат паметта и личният опит. Не бих могъл да пиша за друга епоха, освен за тази, в която живея. За сметка на това обаче никога не съм имал амбицията „да прокарвам идеи или да възпитавам“, както казвате. Книгата е малко като добрия филм: красотата и силата й почиват на пропуснатото и недоизказаното. И ако зад историята има някаква идея, тя в никакъв случай не бива да се вижда. Вие сами трява да я потърсите и откриете.  

Ако има една тема, едно послание, с което искате да оставите читателите на „Хората не обитават еднакво този свят“, какво би било то?
Смятам, че заглавието е достатъчно само по себе си. Всички сме невероятно различни и едновременно с това толкова еднакви. С всичко, с което са изпълнени мислите ни, всички тези постоянни и противоречиви вълнения – вечната мисъл за смъртта, надеждите за щастие, ежедевната употреба на света, нашето собствено място в този огромен мравуняк – ние се стремим да обитаваме собственото си положение и света с всички свои щастливи възможности и неволи. Правим каквото можем. Но в крайна сметка, най-доброто резюме на история е това на философа Гюнтер Андерс: „Човекът е по-дребен от самия себе си“.

Споделяли сте пред журналисти, че пишете художествени текстове само през месец март. Вярно ли е и как удържате вдъхновението през останалите месеци?
Работя винаги между 1 и 31 март. По 8 сраници дневно. Това е дневният минимум, който съм си наложил. По 14 часа работа, от 10 сутрин до 4  на другата сутрин. За мен вдъхновението не съществува. Понякога бегло мисля за някоя книга в продължение на 1-2 години. Да мисля означава разсеяно да ровя из паметта си, както човек тършува из някой таван. Паметта ми е единственият извор на вдъхновение. И тя избира декорите, героите, историите. Всеки от нас носи в себе си десетки книги.  Колкото по-дълго живеете, толкова повече трупате спомени и специални моменти. Именно те са движещите сили на една история. Пет минути реален живот могат да породят един роман. Тъй че, щом настъпи 1 март (това е един вид рутина, сравнима с тази на спортистите) – трябва просто да спрете да живеете за месец, за да напишете онова, което сте складирали години наред.

В някой от следващите си романи бихте ли вплели места, герои или събития от Източна Европа?
Никога не съм разполагал цяла история в страна от Източна Европа. Една глава от „Един истински френски живот“ се развива в Тимишоара в Румъния, друга в Будапеща и в Лайпциг, бившата ГДР. Просто защото малко познавам страните от Източна Европа. 

И за финал, бихте ли пожелали нещо на българските читатели по случай предстоящите празници?
Възможността да се върнем към онова, което допреди година наричахме „нормален живот“. Той не беше наистина такъв, но не бяхме познали друго и следователно се бяхме нагодили към него. Днес болестта и смъртта, вездесъщи в нашия живот, почти ни карат да желаем предишните грижи и притеснения. Тъй че, пожелавам на всички нас просто да можем да обитаваме онзи стар свят, както го правехме преди – кой както можеше, уязвими, но в мир.

Запис на срещата с Жан-Пол Дюбоа по време на Софийския международен литературен фестивал можете да гледате тук:

Превод: Зорница Китинска

Снимка на публикацията: Alain Jocard/ AFP

Можете да купите книгите на Жан-Пол Дюбоа и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка AZCHETA20Q4. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.

[ + ]