fb
Как четешСпециални

Как четеш: Аглика Георгиева

7 мин.

Аглика Георгиева е журналист и Рицар на книгата за 2010. Наградата получава за отразяването на книги и литературни новини на страниците на вестник „Новинар“. Завършва Журналистика със специална диплома заради нестандартната й разработка на тема „Радио и мит“. Журирала е литературните награди „Хеликон“ и „Златен лъв“. Има син Ники на 12 години, който се интересува от манга, аниме, фен е на Емил Конрад и я държи в течение на младежката субкултура. Рисува яки чудовища и е фен на Миядзаки. Мечтае да обиколи гръцките острови и да напише книга като „Колосът от Маруси“ от Хенри МилърТя прие нашето предизвикателство да отговори на въпросите от рубриката „Как четеш“ и да се разкрие като читател:

Какво са книгите за теб?
Книгата за мен е това, което е морската актиния за рака пустинник. Когато се скрия в черупката си и подавам навън само глава и щипки, тя ми помага да си намирам „храна”. Пази ме от хищни риби, щом остана без броня.

С камилата Бен Али в Тунис два дни преди революцията

С камилата Бен Али в Тунис два дни преди революцията

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Само любовта може да промени живота ми, а книгите разиграват сценариите на срещата с нея във всевъзможни варианти. Това най-добре го е описал Жоржи Амаду в „Дона Флор и нейните двама съпрузи” – вечната женска дилема между карнавалния Вадиньо и благовъзпитания аптекар. Вън от тази за мнозина банална тема….като дете обожавах да препрочитам пасажа, в който Емил от Льонеберя ядеше наденици, докато стоеше наказан в бараката. В гимназията си въобразих, че в белия ми дроб е поникнала водна лилия, щом прочетох „Пяната на дните”. Светът около мен започна да се смалява и потърсих спасение в романтичните странствания на лорд Байрон от „Чайлд Харолд”. Станах ужасно романтична, но Маркиз дьо Сад ме върна на земята с „Жюстин и неволите на добродетелта”. Последната ми любима книга е „Портобело роуд” на Мюриъл Спарк. Тя е еталонът ми за стил на писане. Обичам книги, в които бродят призраци, докато светът около тях е изтъкан от благоприличие. Английска работа!

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Яденето и четенето са ми любими удоволствия и събрани заедно взаимно се ревнуват. Затова не ям, докато чета, и обратното.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Само вода. Колкото да преглътна.

аглика георгиева

В албанска книжарница с местния „Хари Потър“

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам избрани пасажи с молив, който винаги стои на таблата над леглото. Ужасен навик, но е свързан с работата ми. На последната страница записвам номерата на страниците, които после цитирам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Никога не наранявам книгата. Много се радвам на разделителите и непрекъснато си търся „отбелезвачката”. Понякога слагам между страниците всяка попаднала ми под ръка хартия – рисунка на измислената от сина ми птица Шлапофогос, фактура за неплатена сметка и т.н.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена. Нехудожествената ме натоварва с информация, а аз съм блондинка.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Предпочитам да съм „вдовица” на книгите, отколкото „любовница” на електронните четци. Да живее хартията! Ужасно съм старомодна и до гроб вярна на добрите стари книги. Пипам ги, дишам аромата им, прелиствам страниците, галя ги, осъждам ги като дърта клюкарка. Понякога дори бия комари с тях, за което после им се извинявам. Но я се опитайте да уцелите кръвопиец с рийдър в три посреднощ!

299271_211165925613177_157902061_n

С израелския писател Етгар Керет

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Понякога, когато съм много гладна, а аз съм ужасно лакома, зарязвам книгата и тичам в кухнята. Друг път бавното темпо на автора ме изнервя и не спазвам негласната уговорка честно да стигна до финала. Отварям последните страници, разбирам „какво ще стане” и после се правя на ударена. Лицемернича, иначе казано.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
С чисто сърце. Ядосвам се на автора като на банкомат, на който пише, че „устройството не работи”, точно когато спешно ми трябват пари. И не го извинявам.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Зависи как ме дразнят. Ако са фикционална хрумка на автора, им прощавам, ако са функционална грешка обаче ги пращам по дяволите, барабар с издателството.

Какво четеш в момента?
„Доклад на зелената амеба за химическия молив”. Много се забавлявам, защото ми припомня времената, когато бях пионерче, при това активист и отличник, и ме пратиха на международен лагер. Всъщност книгата е много добра и нямам търпение да се поразговоря с авторката й.

Коя е последната книга, която си купи?
Не купувам книги. Носят ми ги в редакцията. Ако не броя това, че дадох на сина ми 20 лева, за да си купи две книги на Емил Конрад… за него и приятелката му метълистка, която имаше рожден ден. Все пак си е разход.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Понякога вземам по 2-3 наведнъж и следя по няколко паралелни сюжета… Веднъж така бях оплела конците, че се почувствах като Дон Кихот, който полудя от четене на рицарски романи.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

С Георги Господинов

С Георги Господинов

Обичам да чета в леглото, намирам го за буржоазно-упадъчно… сред дантели, колосани чаршафи, порцелановото цукало наблизо в случай на нужда …декаданс и романс в този амбианс, както би се изразил един български писател, който ме вдъхнови да маркирам с дворцов лукс филологичните си обязаности. Шегувам се…Имам ужасния навик дори и в събота и неделя да ставам рано – поне 3 часа преди другите. За да не ги събудя чета в сумрак като Паисий Хилендарски. Слава Богу, още нямам очила.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Мразя поредиците. Очакването на следваща книга ме напряга. Израсла съм във време на дефицит и имам едно наум. Ами ако не получат продължението?

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Чужда съм на всякакви форми на агитация. Единствено споделям собствените си впечатления, а всеки сам решава дали да ми се довери. Имам едно наум след като препоръчах на приятелка в развод „Пътят на щастието” на Хорхе Букай. Беше абсолютен майтап, но тя не ме разбра. Дала книгата на мъжа си и той избра свободата. Нали така ни учи Хорхе?

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Редя ги по височина като войници. Защото красотата е симетрия, както е казал доктор Дулитъл. Пардон, не беше ли Живаго? Абе някакъв доктор от школата на пловдивския магически реализъм.

[ + ]