fb
Как четешСпециални

Как четеш: Ана Клисарска

6 мин.
ana klisarska

Ана Клисарска е главен редактор на легендарното списание „Жената днес“, което тази година навършва почтените 70 години. Едно от удоволствията на работата й е да се среща с умни и пишещи хора, някои от които тя и колегите й са привлекли за автори в списанието, ура! Ана е лаком и всеяден читател с 35-годишен стаж.

Какво са книгите за теб?
Удоволствие, утеха, бягство, дрога. Когато привърша последната книга от купчината на шкафа и изведнъж се окаже, че нямам друга, която да захвана, изпадам в невроза и трябва спешно да се заредя. Май така се чувстват наркоманите в абстиненция.

KarlssonКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Предполагам, че всяка книга, която ме е впечатлила, е променила нещо в живота ми, макар и незабележимо с невъоръжено око. Вярвам, че книгите – извън директното познание, което носят – изграждат характер, учат на емпатия, градят емоционална интелигентност, разширяват хоризонти.
Най-най-първата ми любов е Карлсон. Даже му посветих любовен текст.

Хуморът на Ерих Кестнер беше моето спасение от гадостите на детството. „Джейн Еър“ я четях на вилата, която вила всъщност е барачка насред полето. Вятър духа отвсякъде, вият кучета, слънцето залязва драматично, а аз седя на строшената веранда и ми е едно английско и викторианско… После „Стършел“, Киплинг, Александър Дюма, Жул Верн, някакви далечни земи, тръпката на откривателството, рицарски сърца, невъзможна любов, която се лекува с ирония… и ето как неусетно ставаш човек.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Аз съм лакома във всяко отношение и ако се отдавам на храната, както на книгите, няма да ми публикувате снимката. :)

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вино, бира и кафе. Може би, в обратен ред.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Случва се с молив да отбележа нещо, но обикновено преписвам. Да живее Фейсбук – моето хранилище на ценни цитати от книги! Има огромни пасажи от „Шантарам“ и „Възвишение“, които просто плачат да бъдат споделяни с верни другари.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?ана клисарска
Напоследък оставям книгата отворена в леглото до мен, защото чета, докато заспя. Не съм достатъчно внимателна към книгите, освен към чуждите. По детските ми книжки може да се напише история на филиите с лютеница и да се събере цяла колекция от картинки на дъвки Идеал.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена, разбира се! Там, където въображението лети. Другото е литература само формално.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Все пак хартиено. Но и електронно поглъщам, като всеки всеяден и ненаситен читател.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако не съм потънала в историята, мога да спра и по средата на главата. Но последната нощ например спах едва 5 часа, за да довърша „Калуня-Каля“ до последната буква. Страшна! И сега, естествено, съжалявам, че свърши.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Научих се да го правя, когато осъзнах, че животът е твърде кратък, за да чета неща, които не са качествени или които просто са модерни, но не са „моите“.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Че то, ако нищо не те дразни, с какво ще го запомниш този герой?! Съвършенството е безкрайно скучно и в живота, и в литературата. Извинете, д-р Енчев.

Какво четеш в момента?
Gratsko kafeПреди „Калуня-Каля“ прочетох „Резервен живот“ на Лидия Димковска и „Лакомството“ на Мюриел Барбери – беше силна поредица и трите ги препоръчвам. Довечера следва най-сладката част – да си избера следващата от купчината, която алчно съм натрупала на нощното си шкафче. Имам избор между „Любов“ на Исабел Алиенде, „Писма до мъртвите с любов“ на Ава Дилийра и няколко сочни кримки. Найс, а?

Коя е последната книга, която си купи?
Роберто Боланьо, „2666“. Няколко души, чийто вкус харесвам, казаха, че това е Книгата.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Аз съм серийно моногамна. Докато има пламък и страст между нас – той, т.е. тя, книгата, е една.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
На плажа привечер. И под боровите сенки по обяд. В леглото вечер. В кухнята с кафето сутрин. Нали казах, че съм лакома.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредиците рядко са добри след първата книга. Тери Пратчет е Голямото Изключение.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?transki-razkazi-balkanska-syuita
Напоследък много харесах „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали. А миналата година съм купила вероятно 10 броя от „Човек на име Уве“ и „Трънски разкази“ на Петър Делчев за подаръци. Сега се опитвам да пробутам книгите, които аз съм харесвала като дете, на моята дъщеря. Имах успех, докато беше на вълна Киплинг и Едуард Успенски. Сега вече детето ми препоръчва книги, обещала е да ми прехвърли „Вината в нашите звезди“. Това е едно от най-прекрасните усещания на родителството – да се смеете и плачете на едни книги и филми, да говорите за тях, да се опознавате и влюбвате един в друг.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По цвета на корицата. Шегувам се. Когато успея да организирам живота си, ще въведа ред и в библиотеката си. Засега успявам да разделям прочетените от непрочетените. Всичко останало е хаос, който крие забравени книги и приятни изненади.

[ + ]