fb
Как четешСпециални

Как четеш: Ангелина Георгиева

7 мин.
Снимка: Яна Лозева

В навечерието на Световния ден на танца (29 април), на 28 април от 18:00 часа  Зала 5-Сцена бар на „РЦСИ Топлоцентрала“ ще се състои премиерата на новия брой на единственото българско „Списание за танц“, което излиза от печат веднъж годишно от 2019 г. насам. По този повод поканихме Ангелина Георгиева, главен редактор на списанито, в рубриката „Как четеш“ – за да ни разкаже кои са важните книги в живота ѝ и читателските ѝ навици.

По образование Ангелина е театровед и споделя, че и общуването с изкуствата и най-вече с театъра и танца, се е превърнало във важна част от живота ѝ – не само като зрител, но и като пишещ критически и изследователски статии, като участник в организацията на събития, а вече и като преподавател в катедрата по „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

„Списание за танц“ се появява през 2019 г. и е единствено по рода си в България. В 120 пълноцветни страници изданието представя процеси, личности, събития и идеи от класическия до съвременния танц в страната и по света. Обръща внимание на историята на танца в страната и за първи път на български език в него се публикуват преводи на важни теоретични текстове.  

Успешни примери за подобни специализирани издания има в много държави. В Българария самостоятелно списание, посветено на танц, съществува за известно време през 20-те години на миналия век, появява се за кратко и през 90-те години, но подобна медия до появата „Списание за танц“ отсъстваше. Поради това екипът на Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” – Ива Свещарова, Вили Прагер, Стефан А. Щерев, както и театроведът Ангелина Георгиева (главен редактор) – се заемат със задачата да създадат съвременно, атрактивно и насочено към различни читатели издание, което да ги въведе в различни идеи в богатия свят на танца и многообразието от събития.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Невъзможно ми е да посоча конкретно заглавие. Започнах да чета активно в гимназията и тогава преминах през основни автори от европейската и руската класика и през големите романи на 19-и век. Мисля, че те ми внедриха някакви основни етични нагласи и от тях наследих въпроси за устройството и смисъла на съществуването, стремежа за разбиране на другите и вечното търсене на себе си. Не на последно място и усет към езика. Освен това вкъщи винаги сме били абонирани за най-различни вестници и списания и за мен беше естествено, вече като станах студентка, сама редовно да следя българската и чужда периодика за театър и танц, а също и за литература, визуални изкуства… Така и до днес и тя заема важно място в библиотеката ми. Така че, ако художествената литература непрекъснато ме кара да си мисля за нещата от живота, културната журналистика стана част от него и непрекъснато го променя.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Обичам да чета за удоволствие в леглото и там съм само с книгата.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе или чай, в зависимост от това в коя част на деня мога да се разположа с книга. Четенето си изисква концентрация и не ми се получава на чаша вино, например.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги чета с молив в ръка и си отбелязвам хубави изрази или пасажи, които ми се иска да запомня или по-късно директно да се върна към тях.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Прилагам и трите метода, но предпочитам книгоразделител. Сестра ми живее в Южна Корея и редовно ме снабдява с много фини и красиви разделители и е част от ритуала да ги слагам между страниците.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Професията ми е свързана с много четене на специализирана литература и статии, разказите и романите за съжаление са за малкото свободно време. Но са неотменими. Поне мога да чета пиеси и по работа, и за удоволствие.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Определено хартиени издания. Държахме и „Списание за танц“ да е на хартия, защото остава, а и хартиеното издание дава пространство за работа с оформлението на текста, с дизайна… Изобщо – предизвиква друго възприятие. Електронни издания чета при необходимост. Вместо аудиокниги, слушам различни подкасти.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не съм чак толкова дисциплиниран читател и оставям книгата в момента, в който вече заспивам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да. Имам много незавършени книги поради несполучливи срещи.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, ако авторът ги е направил достатъчно интересни и многопластови, а не са преднамерено дразнещи.

Какво четеш в момента?
„Вълшебната планина“ от Томас Ман. Вече месеци наред е до леглото ми и я чета на малки дози. След дълъг период на четене на съвременна литература, ми се искаше да се върна отново към големите романи на 20-ти век с изречения по половин страница, богат език и съвсем друго усещане за време и внимание, които провокират.

Коя е последната книга, която си купи?
„From Act to Acting. Насоките на Ян Фабър за изпълнителя на XXI век“. Купих и на приятелка новата книга на Радослав Парушев.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
За добро или за лошо, чета по няколко наведнъж, най-вече заради работата ми.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
За удоволствие чета най-вече вечер преди заспиване. Но много обичам и спокойните следобеди с книга, основно в леглото.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Единични издания, най-много двутомници. Трудно се отдавам вече на поредици.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Когато открих „Нормални хора“ от Сали Руни, я препоръчах на всички близки приятели. Също и Уелбек, особено „Карта и територия“. Както и всичко от Зейди Смит, която започнах да чета пък покрай колега, който не спира да я препоръчва.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Художествената литература по периоди и националности, а специализираната – по тематика.

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q2. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.

[ + ]