Анита, както я знам, или Анна Христова, както е подписана стихосбирката й „Опитомяване на камъка“, влезе в поетичната общност с впечатляващо любопитство и интерес към всичко новосъздаващо се. Обърна внимание към себе си с репортаж за събитието от „Пловдив чете“ 2015 г., на което участваха 9 поета, а аз модерирах. В София се включи в различните формати за представяне на поезия, редовно на „Читатели четат поезия“ през същата 2015 година. Ориентираше се, изграждаше свое възприятие за стойностно в публичното четене на поезия.
Като мисля за Анита, картината е как седи и снима с чаровната си усмивка. Някои от интересните поетични дебати и двубои тя успява да запише и могат да се намерят на страниците на съответните. Изненада ме една вечер, като сподели, че предстои издаването на нейна поетична книга. Изпрати ми я и дълго отлагах да я прочета. Когато познаваш някой, се страхуваш да не би да се разочароваш от стиховете. Но не! Търсила съм подходящото в себе си настроение, момент, емоция, за да се срещна с отломъците камъни, разочарования, загуби и да се разпозная в част от тях. Може би точно както аз правя с истинските камъни/скали: опитомявам бавно и непримиримо.
Биографията на Анна Христова се побира в три изречения: родена е в град Казанлък , където завършва със сребърен медал математическата гимназия. Участва в олимпиади по физика, математика и руски език. Учи журналистика и завършва ТУ София. Живее и работи в София като дизайнер. Собственик е на модни ателиета „АНИТА“. Поезия пише от края на 2014 г. Има публикации в списанията „Море“, „Но поезия“, „Manupropria“ и др. „Опитомяване на камъка“ (изд. „Знаци“) е нейната дебютна стихосбирка.
Определя себе си като „изтърсак в литературата“. Шегува се, че е още „жена-инженер (която според един студентски виц от „моето“ време е нито жена, нито инженер); почти успешен дизайнер на облекло и не чак толкова успешен шеф и математик, физик, прагматик по рождение с много силно изразена сетивност и емпатия.“ Представям ви нейните читателски навици.
Какво са книгите за теб?
Храм, в който пристъпвам с благоговеене. Очакване, неизвестност…нещо като първа среща.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много са…Във всеки период от живота ми съм се сблъсквала с различни книги, които са ме впечатлявали и променяли. Човек израства и се нуждае от промяна. И когато е готов за тази промяна, книгата е само клечката кибрит, от която лумва пламъкът.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
О! Мога да похапвам само ако чета вестник или списание. Книгата изисква цялото ми внимание. Искам да съм вътре в нея, да я по чувствам със сетивата си.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Фреш или вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Драскам с молив вътре, снимам страници и пасажи, споделям.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушичк
и (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Всякаква литература! „Гладна“ съм за литература.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Харесвам аромата на хартиената книга. Новата е с дъх на смола и очакване. Старата мирише на история. Първото нещо, което правя, когато взема нова книга, е да я отворя на произволна страница и да прочета своеобразния си късмет оттам. Но с напредването на възрастта (и суетата, поради която отказвам да призная пред себе си, че се нуждая от очила), все повече чета електронните.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Спирам по всяко време, особено, ако нещо ме извади от уединението, в което изпадам когато чета.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Не ми се случва често, защото просто не вземам книга, която не ме е „грабнала“ още в първия миг с текста и стила си.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не.
Какво четеш в момента?
Поезия, предимно поезия. Последните книги на Азис Таш, Яна Пункина, и Здравко Кисьов.
Коя е последната книга, която си купи?
Изброените по-горе.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета поне 3 едновременно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, мога да чета навсякъде, стига да се усамотя.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Няма значение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Това отново зависи от периода в живота ми. Поради дългото ми отсъствие от литературата (около 26 години), в мен се е съхранила необремененост от словото. Една по детски чиста емоционалност да се възхищавам и откривам красотата в простите неща. Първият автор с който се появи в живота ми след този период бе Петър Чухов. И когато го открих чрез книгата му „Камуфлаж“, говорех на всички около себе си за впечатленията си. Купувах я за подарък на мои близки. Това се случваше с почти всички автори, които „срещнах“ след това.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Най-често са подредени по името на автора. Но има и поредици (примерно изданията на в. Труд), включващи различни автори и заглавия, които са подредени по реда на излизане.
