Деси Христова е завършила Европеистика и политика и работи в неправителствения сектор. Занимавала се е с изследвания на гражданското общество, антикорупция, европейски политики, избори и гражданско участие.
Живяла е пет години в Лондон, но се е върнала тук, за да даде своя принос за промяната. На шега се определя като „наивник с кауза и постоянство“. За мен Деси е вдъхновяващ пример за това как да се справяш и бориш с обстоятелствата и понеже обича пътешествията и хубавите книги, я попитах как чете:
Какво са книгите за теб?
Магия, пътуване към различни светове, развлечение.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Рядко хапвам, докато чета. По-скоро пуша.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
И пийвам – лимонада, вино, бира или просто вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не обичам да пиша по книгите или да маркирам по някакъв начин. Маркирам някакви пасажи на електронния си четец, а на другите записвам някъде страницата и си правя снимка на някой пасаж или си записвам някъде това, което ми е интересно. Подчертавам единствено в книги и статии, които са ми трябвали за работа или по време на учене.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки 
ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Много често просто помня страницата. На електронния четец е по-лесно. Иначе имам разделители най-различни. Понякога е билет, касова бележка, визитна картичка или каквато хартийка намеря забравена в чантата си.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но най си почивам с художествена. Приказната фантастика ме отвежда в други светове и ми изчиства съзнанието за по-сериозната литература.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Електронният четец безспорно има предимство като удобство при пътуване и съхраняване на много книги, когато не съм сигурна коя искам да прочета. Но все още предпочитам да сядам с хартиено издание в ръка. Има си някаква романтика или просто е навик, който обичам.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа. Понякога държа да прочета книгата докрай преди да спра. Разбира се, налага се и да спра по средата, но ако мога да избирам и имам повече време – дочитам.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, случвало ми се е нееднократно. Има книги, които няколко пъти съм почвала и така не успявам да ги довърша. Но има и такива, при които се връщам по-късно и са ми страшно интересни.
Имам си и непостоянни настроения за книги. Примерно първият ми опит с „Името на розата“ беше неуспешен. Прочетох 60 страници и я оставих. След известно време обаче я започнах отново и я прочетох за ден.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Обичам комплексните герои. Няма само добри или лоши и затова дори да не харесвам определени черти на героите, книгата пак може да ми стане любима.
Коя е последната книга, която си купи? 
Да си призная, обичам да си разменям книги с приятели, наскоро се запалих покрай Читалище.то по буккросинг, тегля и безплатни електронни книги. Все още купувам книги. Да подарявам книги ми е любимо. За себе си последните книги, които купих бяха „Калуня-Каля“ на Георги Божинов и „Възвишение“ на Милен Русков в хартиен вариант.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Започвам по няколко наведнъж. Някои ги оставям и се връщам по-късно към тях, когато им дойде времето. Винаги имам по няколко започнати книги и списък с книги, които искам да прочета.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета на плажа, докато пътувам, в леглото в малките часове на нощта, когато са останали малко светещи прозорци. Понякога, ако книгата събуди много емоционална реакция, после не мога да заспя, но пък не бих заменила тези часове за нищо на света.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания, макар да съм чела и поредици. Чета доста разхвърляно и не обичам да трябва да се съобразявам с някакъв ред на поредицата.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Труден въпрос. Най-много съм препоръчвала „Любов“ на Елиф Шафак, „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри и „Half of a yellow sun“ на Чимаманда Нгози Адичи.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Лавиците по жанр – най-вече делението е художествена/нехудожествена и след това по големина.
