fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Калуня-каля“ разказва за борбата със самите нас

4 мин.

Калуня-каля – Георги Божинов„Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо. Всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича – с хубавото и лошото.“

Отдавна исках да прочета този роман, наричан „забравен шедьовър“. Български забравен шедьовър?, казах си аз, и закупих книгата в неизменния си опит да подкрепям родната литература винаги, когато мога.

Чувството, за което говори Деян Енев, човекът, който отново вдъхва живот на романа, ми е добре познато: „Аз стигнах до „Калуня-каля“ – или „Калуня-каля“ стигна до мен – по много странен начин“. Един ден този чудесен български писател преоткрива, случайно или не, друг български писател – Георги Божинов. И така „Калуня-каля“, издаден през далечната 1988 г., отново става част от литературния свят – там, където му е мястото, бих добавила, без да се замисля.

За мен бе важно да уточня всичко написано по-горе, преди да разкажа за самият роман, защото вярвам, че именно това е магията, която винаги съпътства добрите книги. Те няма как да бъдат забравени. Рано или късно някой читател отново помага думите на автора да заблестят. Така е редно, това е смисълът на писането и четенето.

Единственият роман на Георги Божинов е силна, майсторски написана и класическа българска история. Сравняват „Калуня-каля“ (изд. „Хермес’) с „Железният светилник“ на Димитър Талев и „Време разделно“ на Антон Дончев. Първото нещо, което веднага прави впечатление, безспорно е езикът – различен, самобитен, жив, богат и мелодичен. Напомни ми на Петър Делчев и неговите „Трънски разкази“. Всички тези архаизми и чуждици са причината книгата да се поглъща бавно, на места дори трудно, но някак сърце не ти дава да се откажеш да четеш. Историята вече те е сграбчила за гърлото.
kalunia-kalia

Един бунт в съседното село преобръща живота на бездетния помак Калуньо. Той не може да стои безучастен към всички безчинства, които се извършват, но „можеш ли да земеш живот, който не си дал“? Добротата в душата му постепенно е изместена от жажда за възмездие и справедливост. Калуньо иска да хване за врата, “да сграбчи в шепи онова дебеловрато, огромно Зло“.

Ако караш с добром – смятат те за мекушав и ти се качват на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло – свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш… И тогава Злото у тебе става обръгнало, постоянно Зло.

Спори се дали наистина „Калуня-каля“ е роман за Априлското въстание. Но какво значение има историческият контекст, когато мнозина намират книгата за уникална и смятат, че трябва да се изучава в училище? Георги Божинов разказва умело, увлекателно, откровено и не спестява нищо на читателя. Хареса ми, че „Калуня-каля“ преплита в себе си не само темата за онази кървава, неблагодарна и често отмъстителна смърт, но и чистата, голяма любов, от която човек не може да избяга, която го крепи и пази доброто у него.

Магьосана жена. Страшна жена… Гледаш отстрани – прилича на всяка друга. Даже по-грозна от всяка друга. По-проста и пò нищо от всяка друга. А усещаш – по-друга е от всяка друга, нещо в нея не прилича на никоя друга.

На всеки се случва през годините да пропусне даден роман или автор, но „Калуня-каля“ е дълбока, трогателна история, която трябва да бъде прочетена. В нея има скрити много истини, които намират своя смисъл и днес.

Вчерашното не иска да се нагоди гузно към днешното и да се присламчва незабелязано към него – ни лук яло, ни лук мирисало. О, не, не. Вчерашното иска да стане утрешно.

„Калуня-каля“ е различна, побрала в себе си човещинката, която ни различава или отличава, без значение от етнос, религия, вяра. Роман-градище, съчетал в себе си историята за едно минало, което не може да бъде заличено. Кръвта винаги оставя отпечатък. За жалост, наистина няма ненаказано добро. Всяко действие носи след себе си едни или други последствия.

„Калуня-каля“ е посветена преди всичко на борбата с онова, което всеки от нас носи в душата си. Това е най-жестоката и безмилостна битка, която рано или късно взима жертви. А светът…

Светът се повтаря и това е най-доброто, което може да направи. С треви и кукувици, с добро и зло – светът се повтаря. Това е твърдостта, на която се опираш, за да усетиш, че си на този свет…

Още едно ревю за книгата можете да прочетете от Милена ЗлатароваПрочетете и прекрасното ревю на Христо Блажев в „Книголандия“.