Днес ви срещаме с чаровната ни стажантка Деси Цветкова! Деси е завършила Английска литература и творческо писане. Три години прекарва в крайбрежното уелско градче Суонзи – точно така, като футболния отбор. Казва обаче, че свързва града с поета Дилън Томас, чиято къща се намира „на един страшно стръмен хълм и която така и не успях да посетя“. След това приключение се завръща и започва работа като помощник-редактор в издателство „Ера“, а в момента се занимава с копирайтинг за българската фирма за онлайн уроци 365 Data Science и стилова редакция за малкото английско издателство Orange Pip Books. Споделя с голямо удоволствие, че от септември ще започне магистратура Книгоиздаване в Кингстън. За себе си казва: „Зодия дева съм, което може би обяснява защо ще си остана вечната студентка. Отделно от книгоиздаването и литературата ме влекат корейската музика и сериали.“ Вижте повече за книжните навици на Деси и очаквайте първите ѝ материали в „Аз чета“!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Не мога да не спомена любимата на всички деца, родени през 90-те книга – именно „Пипи Дългото Чорапче“ от Астрид Линдгрен. Влиянието ѝ идва от настоятелната ми майка, която държеше да ме научи да чета преди дори да съм научила що е то книга. Шегувам се разбира се, но действително дължа любовта си към литературата на майка ми и паметната ни екскурзия до „София Прес“, за да си приберем Пипи вкъщи. Вече почти не си спомням да съм я чела (все пак са минали 20 години), но уверено мога да кажа, че приключенията на Пипи, Томи и Аника са голяма част от това, което съм днес. Пипи ме научи да бъда по-любознателна отколкото едно дете по принцип си е. Храбра, смела, няма дума, с която да опиша безстрашието на Пипи и блясъка в очите ѝ щом се изправи пред някое препяствие. Срамежлива съм си по природа, още повече когато бях малка, а тази книга ми помогна да преодолея страхове, които дори не знаех че имам. Както Томи и Аника взимат пример от щурата си нова съседка, така и аз помня как си присвоих много от качествата на госпожица Пипилота за свои собствени. Винаги цитирам Пипи като историята, която най-много ми е повлияла, защото е първата, с която се запознах. Това е книгата, която промени живота ми; подари ми ключ към един нов свят, а след това още един и още един… и така до безкрай.
Друга книга, която ми е повлияла, е „Клетниците“ на Виктор Юго. Вече споменах, че майка ми държеше да ме научи да обичам книги. Тя, от своя страна, израства с тази любов, подарена от нейния баща – моя дядо. По професия дърводелец, той пътува много по соц. времето заедно с трупата на Младежкия театър и носи какви ли не чудатости вкъщи. Но най-голямата му страст винаги са били книгите. Най-обичах да му ходя на гости не само защото ми позволяваше да гледам детски по цял ден, но и заради скритата стаичка, пълна отгоре до долу с книги. Не помня дали имаше на чужд език, със сигурност е имало, но за детските ми очи дядо притежаваше всички книги на света. Прочетох „Клетниците“ няколко години след като дядо ми си отива от този свят. Това е първата книга, която си позволих да взема назаем от неговата библиотека. Той много си пазеше изданията, та не е нужно дори да споменавам, че шестгодишните ми ръчички бързо бяха пляскани ако посегна към някое. С години ме бе страх да ги пипна, дори и след като пораснах, дори и след като дядо ми го нямаше да ми се скара. Сега е моментът да спомена, че не чета толкова класика колкото трябва, а като тийн-бунтарче четях още по-малко. Но „Клетниците“ ме плени с прозата си, с неопитомената емоция и трагедия на малкия човек, мачкан от собствената си съдба, срещу която не може дори да се опълчи. Да не говорим и за илюстрациите на Емил Баяр, които багреха изданието и на дядо ми. Веднага разбрах защо толкова е обичал тази книга и литературата като цяло. Почувствах се една идея по-пораснала, по-зряла, но и по-близка до дядо си, който ме научи да ценя не само литературата, но и самата книга.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Категорично не! Полазват ме тръпки само при мисълта. Аз съм от онези луди глави, които дори не разтварят една книга изцяло, за да не им пречупят гръбчето. В училище помня как учителките ми се караха, защото си мислеха, че не съм прочела зададените ми книги. Дори и сега, когато чета предимно на електронен носител, не си позволявам да оставя храна или друго вещество с потенциал да оцапа четивото ми.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обикновено не се сещам да пия, особено ако съм твърде съсредоточена върху това, което чета. Но когато след 5 часа непрекъснато четене се сетя за нормалните човешки функции, си сипвам студена чаша вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасява ме и как! Както вече споменах, аз съм луда на тема опазването на книги. Колкото и да ми хареса някой пасаж, мисълта да го маркирам с нещо и да оскверня вида на страницата ме вцепенява. За електронни книги нямам такива задържки – често си отбелязвам с различни цветове според подредба, която само аз си знам.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Първо, не искам да обиждам никого, но кучешките ушички трябва да се забранят със закон. (Шегувам се! Или може би не съвсем…) През последните години съм си набелязала една стара банкнота югославски динари, с която да си отбелязвам. Ако не я намеря или чета общо 3 книги в този момент, тогава използвам касови бележки, хвърчащи листчета или каквото друго намеря.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена литература! Никога не съм била голяма почитателка на нехудожествената литература и не бих казала, че и сега съм, но имам респект към хората, които я пишат. В университета открих колко трудно всъщност е това начинание.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Напоследък клоня най-вече към електронните издания. Хартиени, когато чета на български. Аудиокнигите отдавна са ми цел, но така и не мога да си пусна една без да се разсеям с първо, второ, трето нещо. Адски се ядосвам на себе си, защото има такива талантливи разказвачи, а гласовете и играта им носят допълнително атмофера към книгата.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Определено държа, да. Не мога да пусна книгата без да знам как завършва поне главата – в противен случай сякаш оставам гладна, незаситена. Случвало ми се е да спра и после да разбера, че е оставало само една кратка страничка до края на главата… Чувството не го пожелавам на никой.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Правила съм го, да. Но рядко, тъй като съм и много упорита. Щом тексът ще ме дразни, то тогава и аз ще дразня него, като не му направя честта да се откажа – колкото и главоболие да ми коства това. Има случаи, разбира се, в които дори не съм пипвала книгата и знам, че няма и да го направя заради съдържанието или автора. Така съм захвърляла доста очаквани заглавия дори преди да съм имала шанс да ги погледна. Понякога ме е яд, понякога знам че е за добро.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Това е доста интересен въпрос! Не ми се е случвало досега, но не съм се и замисляла. За мен героите са тясно свързани с историята. Ако не мога да се привържа към тях, то тогава книгата не ми допада по асоциация.
Какво четеш в момента?
Подхванала съм доста заглавия, което рядко се случва. Едното е дебютният роман на Ава Райд – The Wolf and the Woodsman – фентъзи книга, вдъхновена от унгарски митове и легенди. Втората е If I Had Your Face на Франсес Ча, която показва тежката истина за живота и стандартите за красота в Южна Корея. Третата, която остана малко по-назад, е „Фантомът от операта“ на Гастон Льору. Огромна почитателка съм на мюзикъла, наскоро с приятелка ходихме да гледаме постановка в музикалния театър (смея да кажа че е по-добра от оргиналната). Великопелната игра на нашите артисти ме тласна най-накрая да прочета и книгата. Почти съм готова, но все не ми остава време…
Коя е последната книга, която си купи?
„Приказка за Долната земя“ на Ирена Първанова. Отдавна исках да си я купя, за да подрепя млад автор като нея. Не я познавам лично, но бяхме в един поток едната година, която изкарах в Софийски и страшно много се зарадвах, като видях новината, че ще има издадена книга. Не само, но и страшно много обичам да чета приказки.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Зависи много от това в какво настроение съм. Също и от самата книга. Например, както споменах, в момента чета няколко наведнъж. Но ако подхвана някое заглавие, което да ме грабне и не ме пусне, то тогава абсурд да погледна друго. Ще бъде като изневяра.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
През седмицата обичам да чета в леглото преди да заспя. Ако съм свободна пък, например в отпуск или през някои спокоен уикенд, то тогава местоположението е дивана в кухнята, а времето е – винаги и по всяко време.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи от книгата. Повечето ми любимци са част от поредица, но понякога на човек му трябва едно хубаво самостоятелно заглавие, на което да се наслади без да си тормози главата прекалено много.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Саманта Шанън. Независимо дали са ми приятели, познати, роднини, врагове – буквално им я бутам в лицето, докато не прочетат някоя нейна книга. Доста съм досадна, но това не ми пречи. Правя го за тяхно добро. Същото бих казала и за Мари Руткоски, която за жалост не е издавана в България, но е истинска магьосница.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Сега всички четящи ще ме намразят. Даже чувам полицейски сирени… Преди време преминах през странна фаза, която съвсем мистериозно съвпадна със съответния тренд в Instagram да си обърщаш книгите с гръбчето назад. Тоест, белите страници напред. Тоест, чуваме ужас и писъци от всички книжни плъхове по света. В моя защита, просто не ми е дошла музата да ги пренаредя.
Снимка на публикацията: Сандра Бучукова
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q3. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
