Проф. д-р Десислава Бошнакова е преподавател по ПР в Нов български университет, магистър по театрална режисура отново в НБУ. Тя е блогър, води подкаст БошЛаф, организатор на TEDxSofia, издател, преводач и автор на книги. От 2019 г. е ръководител на департамент „Медии и комуникация“ в НБУ. Обича да чете (особено на хартия), но повече за читателските ѝ навици ще откриете в новото издание на рубриката „Как четеш“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
На всеки етап от моя живот има поне една книга, която ми обръща представите за света. За да не се връщам на поредицата за Бабар, ще спомена “Елементът” от сър Кен Робинсън. След като се влюбих в лекцията му “Училищата убиват креативността” на TED, започнах да следя какво пише и къде говори. Така преведох и издадох “Елементът” и още 3 негови книги. Но който и да е издал “Елементът”, магията на Кен Робинсън е завладяваща. Осъзнах, че дори да си мислех, че съм широко скроена, има още много какво да работя върху осмислянето на човешкия потенциал, развитието му и как гледам на него. И искрено вярвам, че ако повече хора намерят своя Елемент, светът ще бъде едно по-приятно място за живеене.

Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Идеята да драскам по книгата ме ужасява, но си лепя бележки, и после си правя документ с цитати от книгата или неща, които искам изрично да запомня. Моите книги са целите в бележки, но никога не драскам по книгата. Никога. Обичам книгите и си ги пазя много.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Toва е последният в оригинал: “Understanding Others Is How We Understand Ourselves.” В превод: „Разбирането на другите е начинът да разберем себе си.“
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
За да бъда в крак с новите неща в сферата на комуникацията и защото имам издателство, което публикува нехудожествена литература, чета много нехудожествена литература. Но когато съм в отпуска, близо до морето, винаги имам голяма чанта с художествена литература на различни езици. Обичам да чета на испански и френски, и български автори.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
Лорка е една от големите ми любови в поезията. Обичам Вапцаров и Христо Фотев, и Валери Петров.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!… поезията е наистина хубава.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Няколко са и ще започна с екранизацията на “За мишките и хората” с Джон Малкович. Мисля си, че образът на Лени е писан за Малкович. Вторият филм, който ми харесва поне колко и книгата, е американско-германският вариант на “Крадецът на книги”. А за театър – новата пиеса на Нина Димитрова „Тортила Флет“ по романа от 1935 г. на Джон Стайнбек. Сега си дадох сметка, че два от трите ми отговора са свързани със Стайнбек, явно много го харесвам и пише така, че текстовете му да са прекрасни за филм или пиеса.

С кой писател би се запознал на живо?
Борис Виан или Върнън Съливан. Като малка бях привлечена от бруталността на едно заглавие и изчетох „Ще плюя върху вашите гробове“ на един дъх. После забравих за Виан и книгата, докато след много години не я открих на един рафт. Признавам си, че не помнех нищо, освен, че много ми е харесала. И ме беше страх да я прочета отново, за да не разочаровам. Но не издържах на изкушението и я започнах. Докато се осъзная, я бях изгълтала отново на един дъх. Като добавим към романите на Виан, пиесите и джаза, мисля, че добре ще си побъбрим, при това на френски.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени. Обичам мириса на хартиените книгите. Дори смятам, че когато са изработени добре, те са като бижу. Електронните ги ползвам за работа. Аудиокнигите не ги слушам. Обичам да чета книги. От старата школа съм.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Зависи от книгата. Има книги, които не мога да оставя, докато не прочета докрай. Има такива, на които спирам, след като си дочета главата. И има такива, които могат да оставя по всяко време и обикновено тези, последните, остават недочетени.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не знам, нямам любима книга с герои, които ме дразнят. Но никога не е късно и такава книга да се появи.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента чета “Cuentos clásicos para conocerte mejor” от Хорхе Букай. В превод заглавието е “Класически приказки, за да се опознаеш по-добре”. И тя уж случайно, но съвсем не случайно, дойде при мен. Целият последен сезон на подкаста ми, е посветен на класическите приказки и живота днес. Когато видях книгата на витрината на една книжарница, веднага влязох, зачетох се и си я купих. Оказва се, че Букай се занимава със същата тема, но не е записвал епизоди на “Бошлаф”, а е написал книгата.
Коя е последната книга, която си купи?
Не е последна, но е последната прекрасно изработена и написана книга, която си купих като подарък за всички сетива: „What I Know for Sure“ („Това, което знам със сигурност“) от Опра Уинфри. Имах я в електронен вариант, но като видях изданието на хартия – изчистено, прецизно изработено, красиво. Не се сдържах. Обичам красивите книги. Много ги обичам.
С коя книга би казала „обичам те“?
С тази, която ме свързва с човека, на когото искам да кажа „обичам те“. Когато подарявам книга, винаги се съобразявам с човека, на когото я подарявам. Защото книгата е за него/нея, не за мен. Така че няма една книга, с която да кажа „обичам те“ на различни хора.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По много започнати книги имам на електронния си четец, но на хартия е само по една – започвам я и я довършвам, или никога не я довършвам, и започвам друга.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По любимост. Имам си част от библиотеката, където са книгите, които трябва винаги да са ми подръка, защото обичам да си общувам с тях. Тези, които не ми трябват толкова честа, са по-нависоко, че ми е трудно да ги стигам.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
От авторите това е сърът на съровете, като с любов наричам сър Кен Робинсън. А от книгите – “Оскар и розовата дама” от Ерик-Еманюел Шмит, непрекъснато я препоръчвам, и подарявам, както и „Родени да тичат” от Кристофър МакДугъл. С Оскар се срещнах преди много години, когато студентите имаха за задача да подготвят презентация за любимата си книга. И аз така се влюбих в Оскар. А „Родени да тичат” ми беше подарена на една среща за размяна на книги. Не бях въодушевена, но като я започнах, нямаше спиране. И като я свърши човек изпитва неистово желания да тича, да тича, да тича… Може би дори да стигне с тичане до Мексико. И всичката тази магия започва от един прост въпрос: Защо ме боли кракът?
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.