Димитър Петров е създател и арт директор на проекта „The Golden Apple“ – анимационен сериал, вдъхновен от българския фолклор. Тази неделя ще се състои и премиерата на късометражния филм „Легенда за първия кукер„, дело на „Студио Змей“, в чийто екип е и Димитър. Завършва анимация в University of Westminster, Англия и има зад гърба си впечатляващ опит, който включва и работа в Cartoon Network!
И не на последно всичките му хобита сред които архитектура, история, рисуване, визуална комуникация и литература ме подтикнаха да го разпитам как и какво чете.
Какво са книгите за теб?
Страхотно упражнение за въображението и един от най-готините носители на информация. Също, любим начин за почивка.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Да променя…не бих казал, но книга, която ме грабна и към която редовно се връщам – „У дома“ на Бил Брайсън. Малко е странно като избор, но това е книга, която ми показа колко е свързано всичко в живота ни и как всеки елемент от обществото ни има интересна история зад себе си.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Много, много рядко…ако книгата ми е достатъчно интересна, не ми остава достатъчно внимание, за да мога едновременно с това и да похапвам.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Същият отговор като на предния въпрос :)
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Чак да ме ужасява…понякога е забавно да видя бележки в някоя по-стара книга или коментари от някой, който я е чел преди мен. По моя книга не бих писал, но понякога си вадя пасажи, които записвам в тефтер или скицник под ръка. Преди време си бях извадил и един страхотен цитат от един учебник по анимация – “Да правиш анимационни филми е голямо предизвикателство. Има поне 800 000 000 начина да направиш нещо и само около 300 от тях са правилните!”
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Понякога използвам билет или друг подръчен предмет за книгоразделител, а друг път запомням страницата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете! Имам твърде много интереси, за да се ограничавам само с едно. А и добрата академична литература според мен може много да прилича на художествената – чел съм учебници по архитектура, които много вникват в контекста на дадени събития и в “сюжета”, довел до дадени архитектурни решения. Научнопопулярните книги на Бил Брайсън пък изобилстват от страхотни истории, които илюстрират колко интересна и пълна със сюжета може да е всяка тема – отново препратка към “У дома”.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете! Електронните издания са много удобни при пътуване, но при книги, посветени на рисуване или архитектура, много трудно може да се предаде приятното усещане на принтирани цветове и изображения.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Много зависи от книгата. Случвало ми се е да чета художествена литература и да си представям края на всяка глава като епизод, който свършва със затъмняване, тема, надписи и тн. Но пък има и книги, които мога да оставя и да взема по всяко време.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Досега не съм го правил, но много подбирам какви книги си взимам. Ако текста ме дразни или противоречи твърде силно на убежденията ми, сигурно бих я изхвърлил.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Tрудно. Макар че ако целта на сюжета е била георите да са дразнещи и това се вписва в “поуката” на книгата, може би. Сигурно просто още не съм попадал на подобна книга.
Какво четеш в момента?
„Мисленето“ от Даниел Канеман.
Коя е последната книга, която си купи?
Албум с илюстрации и картини от първата изложба на “Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори”.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Ако е художествена литература, предпочитам по една история. Иначе понякога комбинирам роман с няколко академични книги за разнообразие.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не бих казал, по-скоро когато ми остане свободно време – било то вкъщи или в автобуса.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете имат своя чар – поредицата позволява много развитие на персонажи, докато самостоятелното издание е по-затворено. „Воркосиган“ сага например ми е една от любимите поредици, но също така и много харесвам единичните книги на Зелазни например.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Гореспоменатите „Воркосиган“ и „У дома“ на Бил Брайсън.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По автор и по размер, като разделям албумите и литературата за рисуване и дизайн от художествените книги и академичните неща.
