Бавно, бавно, бавно, както се случва и живота, надникваме зад образите, които ни представя Клеър Макинтош в книгата „Последното парти“ (изд. „Сиела“, превод Коста Сивов), за която дълго отлагах да пиша. Това беше книга, която напук не оставих, въпреки че в продължение на десетки страници потъвах в мрака на един тайнствен свят, наглед повърхностен, лесен, бляскав и ясен. Но се оказа вледеняващ, също като водите на езерото в Кум Койд, от което навръх 1 януари изплува тялото на Рис Лойд.
Знаменитост, инвеститор, музикант. Колко удобно е да завършим образа му дотук, докъдето и Макинтош ни запознава с Лойд и обкръжението му. Спортисти, пърхащи като пеперуди около тях съпруги, дъщери-тийнейджърки, един намусен обикновен пакостлив син, неговата майка, странницата от другата страната на езерото, полицайката, бившият ѝ мъж и колегата, чийто живот не е дори и наполовина объркан от травмите, които се крият измежду стените на всяка от вилите в „Крайбрежието“. На пръв поглед това са героите. И всеки е заподозрян за смъртта на оперния певец. Да, оперен певец. И колкото повече мислиш, че сюжетът вече е ясен идва друга подробност, за която никои не се е сетил, или може би досега никой не е знаел.
Прелистваш страниците, а този убийствен пъзел изобщо не се нарежда, до финала, когато всяка стаена през годините болка е оправдана, дори и в смъртта.
Историята не е просто криминален трилър, а също така разглежда социални теми като класа, обществени различия и лични амбиции. Чрез образите на своите герои, авторката успява да изследва човешката природа, мотивите зад действията и как миналото на хората формира техния избор в настоящето. И границите. Не само георграфските – огледалното езеро разположено между Англия и Северен Уелс, а и физическите, емоционалните, моралните. Макинтош дава нагледен пример как проблемите, заметени под килима, имат силата да разрушат всеки темел.
„Последното парти“ съчетава традиционните елементи на криминалния жанр с дълбоки социални и психологически теми. Книгата не само че държи читателя ангажиран с добре структурирания си сюжет, но и предлага поглед върху хората и обществото. Ако сте любители на мистериите с добре изработени персонажи и неочаквани обрати, това е книга, която няма да искате да пропуснете. А „Последното парти“ е първият роман от поредица на Клеър Макинтош, посветен на нейните разследвания.
Клеър Макинтош е британска писателка, родена на 28 август 1976 г. в Бристъл, Англия. Завършва Лондонския университет „Роял Холоуей“ със специалност френска филология и мениджмънт. След дипломирането си работи като двуезичен секретар в Париж, а по-късно постъпва в полицията, където служи 12 години, включително в Службата за криминални разследвания и отдел „Опазване на обществения ред“. През 2011 г. напуска полицията и се посвещава на писателска кариера. Дебютният ѝ роман „Оставих те да си отидеш“ (2014) става бестселър и печели наградата Theakstons Old Peculier Crime Novel през 2016 г. Следващите ѝ трилъри „Виждам те“ (2016) и „Игра на лъжи“ (2018) също се радват на голям успех и стават бестселъри №1 на „Сънди Таймс“. През 2019 г. Макинтош издава романа „След края“, а през 2021 г. – „Hostage“. През 2022 г. публикува „Последното парти“, с което дава начало на нова детективска поредица с главен персонаж детектив Фион Морган. Клеър Макинтош е основател и бивш попечител на литературния фестивал „Чипинг Нортън“. Тя е покровител на Обществото „Сребърна звезда“, благотворително дружество, подпомагащо работата на болница „Джон Радклиф“ със семейства, изправени пред трудна бременност. Живее със семейството си в Чипинг Нортън, община Котсуолд. Нейните романи са преведени на много езици, включително и на български, като част от тях са издадени от издателство „Сиела“.
Прочетете и ревюто на Диляна за романа на Клеър Макинтош „Виждам те“.
Книгите на Клеър Макинтош ще откриете в Ozone.bg.
