Днешният ни четящ гост е жена с много шапки. През деня Елена Пенева е предприемач, консултант по брандинг и стратегическа комуникация в Bright Mojo, журналист. Вечер – обучаващ се фитнес, nutrition & wellbeing консултант, водещ на стартъп състезанието Pitch2Pitch и част от poetry rock групата LaText, която тази година става на 12 години. Няколко пъти в годината – ветроходен капитан, пътешественик, планинар. 24/7 – съпруга и майка на 10-месечна разбойничка.
Описахме този завидно динамичен и богат живот в един скромен параграф, макар че всяко от заниманията на Елена заслужава отделен дълъг материал. Ние обаче ще се спрем на книгите и четенето – още един щрих към образа на гостенката ни, който издава много за нея. Приятно четене!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Ужасно много са променяли хода на живота ми. В тийн годините „Мисли“ на Блез Паскал ми взриви главата и до днес препрочитам тази леко тъжна, но велика книга. В началото на 20-те ми години „Холографската вселена“ на Майкъл Толбот ме остави без всякаква опора под краката, а в края „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки буквално промени кариерната ми магистрала и отношението ми към парите и времето. В последните години препрочитам редовно „Магията на мащабното мислене“. Чела съм десетки книги за личностно развитие – много лоши и много добри, но нещо в тази ме кара да я усещам като прегръдка за препускащите ми ум и амбиция и като катапулт за нагласата. По отношение на здравето, със сигурност промених доста след „Черво с чар“, книгите на Инес Субашка, „Излекувай живота си“.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
В дадени периоди го правя, в други – не. Надраскани са предимно книгите за бизнес и личностно развитие, инвестиране, ветроходно плаване, здраве – тези, които явно приемам като учебници. Художествената литература е в относителна безопасност.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Имам наистина много любими, но може би:
Какво е човекът във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо. Съвсем неспособен да разбере тия две крайности. За него са еднакво непостижими и небитието, от което е възникнал, и безкраят, който го поглъща.
Много често се сещам и за тези думи от „Облакът Атлас“:
Our lives are not our own. From womb to tomb, we are bound to others, past and present, and by each crime and every kindness, we birth our future.
В последната година голяма част от литературата, която чета, е свързана с детското развитие и особено харесах „Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели, а децата ви ще са благодарни, че сте го направили“ – това отбелязах онзи ден:
Ето от какво има нужда едно дете: от родител, който да бъде резервоар на емоциите му. Това значи да е до него, да знае и приема чувствата му, но да не е объркан от тях…. Да можеш да поемаш емоциите означава да виждаш гнева в детето, да разбираш откъде идва този гняв и може би да го облечеш в думи, за да му обясниш, да намираш приемливи начини да изрази гнева си и да не бъдеш назидателен или обхванат от същото чувство.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
В последните 10 години определено нехудожествената има превес. Но от време на време имам нужда да потъна и в някоя добра история.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Обичам поезията, но твърде разнообразният ми вкус вероятно издава, че се пързалям по повърхността ѝ. Обичам Иван Методиев, Стефан Иванов, стихотворенията на Хулио Кортасар, Атанас Далчев, Георги Рупчев… Петър Чухов беше любимият ми български поет много преди да го познавам и да имаме банда заедно – даже имам доказателство – в студентските години участвах в едно предаване, в което случайни минувачи на площад “Славейков” споделят любимите си стихотворения, и аз чета негово. В последните години най-често вадя от библиотеката и препрочитам до безкрайност “Канела” на Елин Рахнев.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Темата за екранизациите ми е любима, но и ужасно обширна, покрай работата ми по първите издания на CineLibri, с която съм горда. Накратко, обичам екранизации, които отиват отвъд онова, което книгата може да даде на историята. Мисля, че добър пример е „Парфюмът“ на Том Тиквер. Сега като се замисля – и „Облакът атлас“ ужасно ми харесва – май Тиквер ще се окаже сред любимите ми екранизатори, ха-ха. В момента гледам два сериала по книги – „Шантарам“ и „Фондацията“ – при първия май разбирам защо няма да има продължение, при втория – според мен е по-добър от литературния си първообраз. Книгите по филми не са моето нещо, но Dad Made Dirty Movies: The Erotic World of Stephen C. Apostolof e забавно продължение на историята от документалния филм.
С кой писател би се запознал на живо?
Важно е да уточня, че отговорът на този въпрос се базира само и единствено върху книгите и идеите в тях – не съм гледала видео интервюта с тези писатели и не съм задълбавала в това какви хора са. Пол Остър, Нанси Хюстън, Скарлет Томас. Писахме си писма с Амели Нотомб и определено бих изпила един чай с нея. Марк Менсън и Саймън Синек изглеждат като хора, от които има какво да научиш. Ако някой ден предобря с кафетата и гуараната, сигурно бих се престрашила за среща с Тони Робинс и Гари Вайнерчук. Покрай работата ми съм прекарвала доста време с много известни писатели и в личната ми история Дъглас Кенеди е един от най-готините сред тях.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Аудиокниги – не. Макар че преди време ме поканиха да запиша една от любимите ми книги за една платформа за обучения и честно казано редовно я слушам – така хем поемам от мъдростта на писателя, хем ми говори с моя глас… малко става като самохипноза, ха-ха! Имам електронен четец от 5 години и на него има 1 книга, която не е дочетена още. Това май отговаря на въпроса…
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Не държа изобщо.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не се сещам герой на книга да ме е дразнил. Но нескопосано описаните или зле развити персонажи определено може да ме дразнят и да са причина да зарежа книгата.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Споменатата книга за родителството и “Еротичната интелигентност” на Естер Перел.
Коя е последната книга, която си купи?
“Лидерът визионер“ на Майкъл Хаят – купих я вчера.
С коя книга би казал „обичам те“?
С „Канела“ на Елин Рахнев.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги са няколко.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Първо по жанр, после – по име на автора. Много съм горда с библиотеката ми, която включва над 500 книги – изградила съм я напълно сама, според моите интереси и вкус. Включително самата мебел я измислихме и направихме с приятел, за да я подредя, както на мен ми харесва.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Рядко ми искат препоръки на художествена литература. При нехудожествената обикновено препоръчвам или подарявам книгата, която най-лесно ще шокира или изненада човека – струва ми се, че това е начинът да приложи нещо от нея.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
