fb
ИнтервютаНовини

Амели Нотомб: Ако имах книга с герой българин, бих я нарекла „Опасният розов храст“

3 мин.

Писането на Амели Нотомб е наркотик, а читателите й – членове на особен култ, чийто религиозни практики включват прочитането на последната й публикувана творба в рамките на няколко дни след излизането й и прекарване на остатъка от годината в трепетно очакване на следващия роман. За белгийската писателка се знаят куп любопитни факти, а особено популярен е този, че публикува един роман всяка година, макар че пише по няколко. Сама определя себе си като „графоман“.

Родена е в посолство, израснала в Япония и въпреки че е белгийка, избира Франция за дом. С новия си роман „Петрония“ Амели Нотомб ни позволява да надникнем зад завесата на личния й живот – романът е вдъхновен от реалното й приятелство с младата френска писателка Стефани Уше и страстта й към шампанското. Нотомб отговори на няколко въпроса за „Аз чета“ – при това го направи ръкописно. Благодарни сме на Росица Ташева за превода.

Много читатели мечтаят да си чатят с Амели Нотомб. Дали Амели си мечтае да се срещне и да говори с писател, художник?
Да, мечтая да си поговоря със Салвадор Дали. Няма да е лесно.

Поради автобиографичния елемент в романите ви за Япония, те притежават някаква вътрешна хронология. Мислите ли да напишете продължение на някой от другите ви романи, например „Хигиена на убиеца” или „Речник на собствените имена”?
Не, моите книги са като мои деца. В бременността не може да има предумисъл.

Защо „автомобилна гума“? Талисман ли ви е тази дума?
На френски тази дума ми звучи невероятно. Само като я произнеса, и сякаш се пренасям в някакъв странен свят.

Какъв съвет можете да дадете на дебютиращите пиячи на шампанско?
Пийте само хубаво шампанско, силно изстудено.

В книгите си рядко се занимавате с политическите проблеми на съвременната реалност. Смятате ли, че литературата е средство за бягство от действителността
Не мисля, че е бягство. Мисля, че литературата е изследване, под лупа, на човешките отношения.

Представете си, че говорите с човек, който не ви познава и никога не е чел книгите ви. Как ще му представите романите си?
Ще му кажа, че са литературният вариант на леденото шампанско.

Заради страстта си към писането казвате, че сте графоманка. А каква читателка сте? Къде и кога четете?
Чета ужасно много, между 4 и 8 часа дневно, в леглото. Чета всичко.

Как измисляте името на даден роман? Ако пишете книга с герой българин, какво заглавие ще й дадете?
Чакам книгата да бъде завършена, поглеждам я в лицето и си казвам, че тази физиономия трябва да се нарича „Хигиена на убиеца”. Книга с герой българин би се наричала „Опасният розов храст”.

амели нотомб синята брада

Писали сте за Синята брада, а героят от „Живак“ винаги ми е напомнял за Звяра от приказката за „Красавицата и звяра“… коя е най-страшната приказка?
„Синята брада”, защото това чудовище е съвършено право – напълно съм съгласна с него, иска ми се избия съпругите му и това е ужасяващо.

Често пишете за красотата. Но в почти всяка Ваша книга героите виждат красотата от гледна точка на грозотата. Нужна ли ни е грозотата, за да опознаем красотата?
В картините на Йеронимус Бош усещаме с много голяма сила красотата точно защото е представена насред грозотата.

Ако имахте възможност да се върнете в миналото, бихте ли променили нещо?
Бих загасила пожара в Александрийската библиотека.

[ + ]