Габриела Стоева е филолог и пиар по образование, експериментатор и мечтател по душа. Затова и интересите й са на пръв поглед несъвместими, но това не ѝ пречи да жонглира с тях. Работила е като PR в издателство „Хермес“, а в момента се занимава с дигитален PR и SEO. Страстта й са книгите, комиксите, косплея, пътуването, здравословното хранене и фитнеса.
Какво са книгите за теб?
Заслужена почивка; наслада за ума и въображението; машини на времето; портали към други светове; най-хубавият аксесоар на човек на път и най-красивото бижу вкъщи.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Няма такава една-единствена книга за мен. В различни години и периоди съответно съм имала и различни любими книги.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, когато чета, „ям“ само страниците!
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи кога – вечер на книгите компания ми прави чаша вино или Martini, капучино с Baileys през уикенда, а през деня – много вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Подчертавам си с молив, а понякога пиша и отстрани бележки – удивителни, усмивки, а понякога и смеещи се човечета, ако текстът много ме е развълнувал – изглежда глуповато, няма никакъв смисъл, но е навик от студентските години, когато с приятелки си разменяхме тонове лекции и разработки и така си „общувахме“ и „съпреживявахме“ текста заедно, докато ги четем сами (смее се). Интересно ми е, заема ли сега книга на някого, дали той ще усети тази съпричастност?
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Запомням страницата. Но когато чета успоредно няколко книги, използвам книгоразделители. Това са любимите ми аксесоари за четене, обичам да ги разглеждам, избирам, купувам…и след това разхвърлям и губя из книгите си.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествената литература преобладава при мен, но от време на време я „разреждам“ с нехудожествена – такава, която ме обогатява като човек и професионалист в сферата ми, или пък ми дава интересни идеи за пътувания, като пътеводителите „50 места…“.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Приятно ми е да разлиствам страници и да нареждам книги в библиотеката си, но особено за четене на път електронните издания са много по-удобни. Харесва ми и че технологиите напредват толкова, че четенето на електронна книга все повече започва да наподобява четенето на хартиения формат – може да се отбелязва, следи прогреса, дори да се отгръща. Сега остава да се създаде и електронен четец с аромат на хартия и мастило.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Спирам много по-често на край на абзац или сцена, отколкото на края на главата. Причината е, че в повечето случаи главите насъбират напрежение и свършват в пика си, за да прочетеш с нетърпение следващата. По-лесно ми е да спра в по-начален етап, отколкото после, когато съм много по-ентусиазирана и завладяна от сюжета.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Случвало се е. Ако прочета няколко глави, но умът ми лети и не се задържа в текста или пък книгата по някакъв начин ме натоварва, предпочитам да спра и да започна нова.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Абсолютно! В много от любимите ми книги мисленето и действията на главния герой не съвпадат с моите. И това прави четенето по-интересно. Помага ми да навляза в психиката на героя и да го разбера, да приема чужди гледни точки. В резултат най-често придобивам специфична връзка на антипатия-симпатия към тези герои. „Портретът на Дориан Грей“, „Албена“, „Евгени Онегин“ и „Госпожа Министершата“ са първите такива примери, за които се сещам.
Какво четеш в момента?
„Книга на тайните“, „България в потури, но с цилиндър“, „Кронос – тоя нещастник!“ и „Как да печелим от интернет“.
Коя е последната книга, която си купи?
„Баба праща поздрави и се извинява“ – страхотна! Много бързо се превърна в една от любимите ми.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж, често в разнообразни жанрове и стилове. Може би затова винаги запомням докъде съм стигнала на всяка една.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Предпочитам да чета вечер, а в почивните дни да започна от ранния следобед с чаша кафе с Baileys. Най-много обичам да чета навън, но по-често ми се случва да го правя вкъщи.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нито едното или, по-скоро, по средата. Поредиците често се разводняват или средните части приключват неопределено, което не ми харесва. Самостоятелните книги са завършени, но щом приключат, липсват ужасно. Най-много харесвам книгите, произхождащи от един и същ свят (подобно на комиксите), тоест самостоятелни книги, за които читателят знае, че историята приключва с последната страница, но четейки по-натам книга от същия автор и/или художествен свят, знае че има шанс отново да срещне любим свой герой във второстепенна или епизодична роля. Тези похвати са ми любими. Действат ми като неочаквана среща със стар приятел.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Фредрик Бакман, Блага Димитрова, Карел Чапек и Светослав Минков.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Подреждането на библиотеката ми е едно от любимите занимания. Подреждам ги по жанр, период, националност и вид (колекционерски и не). Често около библиотеката имам тематични аксесоари – Funko Pop фигурка на Денерис до поредицата на „Игра на тронове“ и рафта с фентъзи; меден грамофон до любимите ми класики.
