Галя Койчева има дълъг личен и професионален опит в социалната сфера като застъпник за правата на хората с увреждания и техните семейства. В момента работи като психолог в Център за защитена заетост към Висше училище по мениджмънт – Варна, където 15 младежи с множествени увреждания усвояват трудови умения. Споделя, че нейната мисия е да покажа възможностите и личността зад увреждането. Определя себе си като мечтател, който гледа с широко отворени, любопитни очи към света. Обича философията, активността, слънцето, морето и животните. От дете книгите са нейни най-добри приятели – „Те ми дават знание, въображение и свобода на духа.“
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Има множество книги и автори, които са дали посока и смисъл в живота ми, особено класиците на българската и световната литература. Но имаше време, в което беше много важно да заменя стеснителността си със самоувереност. Да се науча да се изразявам убедително, да информирам, да впечатлявам. Книгата на Дейл Карнеги „Как да придобием самоувереност и да влияем на другите чрез изкуството да говорим пред публика“ ми помогна много да надградя ораторските си умения. Това доведе до положителни промени в живота ми. Важно е да определяме силните и слабите си страни. На първите можем да разчитаме, но вторите е добре да развиваме с труд и постоянство.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Държа много на книгите си. Ревнива съм към прегъване, драскане и късане. Но сред толкова много литература предпочитам да отбелязвам важни части от текста. Преписвам ги понякога като мото в организационни тефтери. Слагам и книгоразделители. Това ми спестява време, когато търся подходяща и важна информация. Ползвам много специализирана литература и там подчертавам с молив или цветен маркер. Да се вижда отдалеч! 😊
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Един от любимите: „Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата.“
„Птиците умират сами“, Колийн Маккълоу
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
И двете ми харесват, но човек преминава важни етапи в живота си и се насочва към различни жанрове. Винаги съм обичала да чета приказки, дори и сега с моя син продължавам. В детството научно-популярната и приключенска литература ми бяха настолно четиво. В ученическата възраст задължителната класическа литература се изчиташе от корица до корица. По-късно моя страст станаха книгите за личностно развитие, лидерство, мотивация и биографиите на известни хора. Сега чета предимно специализирана психологическа литература.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Нямам любима стихосбирка и не търся специално такава литература. Но харесвам мелодиката на римите и когато ми попаднат такива стихове, се зачитам, често и ги споделям в социалните мрежи.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
„Повелителят на конете“ по едноименния роман на Никълас Евънс и под режисурата и участието на Робърт Редфорд, Кристин Скот Томас и Скарлет Йохансон. Аз съм абсолютен фен на конете и следя тематични филми. Оценявам високо, когато филмът успее да предаде достоверно историята на книгата. В съвремието, много книги стават по-известни след екранизацията си.
С кой писател би се запознал на живо?
Много труден въпрос, защото всеки писател, който ме е впечатлил с творбите си, би ми бил интересен като характер и лична история. От българската литература – с класиците Елин Пелин и Йордан Йовков – майстори на разказа, създатели на ярки образи от селския бит и душевност. От настоящето – с Георги Господинов. С тези от световна величина – Виктор Юго, Агата Кристи, Джеймс Клавел, Ерих Фром, Виктор Франкъл, Даниел Стийл, Харуки Мураками и т.н.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Аз съм израснала с хартиени книги и трудно мога да заменя миризмата на мастило с друго. Разбира се, ползвам и електронни източници. С аудиокнигите не съм на „ти“, защото съм визуален тип и като не виждам текста, не се концентрирам добре. Затова е важно да има различни източници за различните хора. Обичам да слушам подкасти.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Стига да имам възможност, държа да прочета главата на книгата докрай. Така е поставена от автора, давайки ни скелето на историята, залагайки логика и смисъл във всяка една част.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
За мен е по-важен начинът на разказване на историята, тогава когато потъваш в текста и даже не виждаш буквите, а само картини, нарисувани със замах от думите. Надявам се, че в развитие героите все пак ще намерят себе си. Ако не ми допада книгата, не продължавам да я чета.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Специализираната психологическа литература е свързана с работата ми и в момента разглеждам световния бестселър на д-р Габор Мате „Когато тялото казва НЕ“, който той лично представи и пред българския читател. В книгата се изследва единството ум – тяло и влиянието му върху връзката стрес – болест, насърчавайки себепознанието и изцелението.
Както и „Позитивна психология“ на Румен Стаматов и Светлана Сарийска.
Коя е последната книга, която си купи?
Една от последните е „Бъди вода, приятелю – учението на Брус Лий“, където Шанън Лий споделя същността на учението на баща си и показва как то може да служи като инструмент за личностно израстване и самоактуализиране. Допада ми източната философия.
По празниците ми подариха „Където пеят раците“ на Дилия Оуенс и така успях да имам една романтична Коледа. :)
С коя книга би казал „обичам те“?
Може би с класиката „Птиците умират сами“ на австралийската писателка Колийн Маккълоу, издадена през 1977 г. Книга за истинската любов и превратностите на живота.
„Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя.“
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено съм започнала по няколко наведнъж. Стоят на шкафчето до леглото и ми се усмихват. Във всеки един момент, според настроението и нуждата, мога да си взема различно знание. Уникално е!
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Много са. Но, често препоръчвам книгите на Хорхе Букай – аржентински писател, гещалт психотерапевт, психодраматик. На достъпен език, чрез притчи, приказки, стихове и случаи от практика си, той разказва историите, които ни учат да живеем и да сме щастливи. Провокира ни да се запитаме за едни от най-важните въпроси: „Кой съм? Накъде отивам? И с кого?“. В днешно време, темата за психичното ни здраве е особено актуална. Тя е насочена към грижата за предотвратяване на лични и професионални кризи, както и на невропсихиатрични заболявания.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По-скоро по жанр и височина, обичам да са ми подредени. Пазя книгите от детството си и пренасям домашната си библиотека, където и да се местя да живея.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta23q1.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
