Днес ви срещаме с актьора Христо Чешмеджиев, който освен от ролите му в Народния театър „Иван Вазов“ познавате и от много озвучени аудиокниги в Storytel. Именно с неговия глас в платформата звучи и хитовата първа българска документална аудио поредица за най-голямата крипто измама в света и нейната създателка – Ружа Игнатова: „One Coin: Жената, която измами света“. Други популярни заглавия, прочетени от него, са „Цар плъх“, „Изгубеният свят“, „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, „Хайка за вълци“, „Човек на име Уве“, “Вечерята” на Херман Кох, “Мисия Лондон” на Алек Попов, “Нежна е нощта” на Фицджералд и други.
Христо Чешмеджиев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1992 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. През същата година влиза в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Преподава, поставя и играе в театъра. Казва, че професията му го свързва дълбоко с литература от всякакъв характер – драматургия, разнообразни сценарии, поезия и т.н.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много труден въпрос… През годините много книги са ми повлиявали в различни посоки, по различен начин. Когато бях 7 – 8-годишен велика книга за мен беше „Островът на съкровищата“. Мислех си, че това е най-страхотното литературно преживяване. Мечтаех си за морски приключения, съкровища и слава. Помагаше ми и това, че живеех до море. Детството ми мина във варненската Морска градина и варненския плаж. Роден съм в централната част на Варна, с малки тогава улички, много деца, мирис на море и много слънце. Научих се да чета от много малък и книгата се превърна в неизмемнен мой приятел. Не четях по задължение – не, никога! Това за мен беше изключителна необходимост и привилегия. Живеех с прочетените книги. Разигравах в ума си сцени, допълвах и фантазирах. Разбира се, не след много време такива преживявания имах с книгите на Дюма баща, Карл Май, Марк Твен… Всяка книга има своето вляние върху теб в зависимост от възрастта ти, живота ти, дори моментното настроение. Всяка книга с малко променя живота ти, дава ти нещо, което друга не е могла. Като отделна страна, която посещаваш. Всяка е отделен свят, отделна вселена. Трудно е да отделиш…
Кой персонаж от книгите, които си озвучавал, ти е най-любим?
Разбира се, Уве. Малко разочарован от „системата“, малко мнителен към хората, но мил към едно бездомно коте, малко затворен в себе си, но запазил добротата, чувството за красота и морала на времето, в което е живял. Вероятно остарявам и аз…
Има ли персонаж, в когото си намерил много от себе си?
От прочетените в Storytel – това е… Уве.
Кое е най-трудното в озвучаването на аудиокниги?
Подготовката! Хубаво е книгата да е прочетена подробно… Ако все пак няма достатъчно време за това, случва се, анонсът на книгата и прочитането на отделни пасажи помагат. Преди запис също има подготовка. Ако записът е сутринта, трябва да си станал поне два часа и половина преди сесията. Гласът се събужда по-късно от останалите части на организма ти. Трябват му поне два часа след ставане. Загрявката на говорния апарат преди да започнеш е задължителна. Чете се спокойно, без нюансиране и преекспониране. Казаното от автора е достатъчно, ти нямаш право на импровизации и лични интерпретации. Рисувай образите бавно и постепенно. Като автора. Внимавай за посланието!!! То е най-важно!
Никога не забравяй отговорността, която имаш: поднасянето на текста да е понятно и красиво, но ти си само изпълнител. АВТОРЪТ Е ДРУГ! Следвай го!
Как се подготвяш за озвучаването на една аудиокнига?
Много често ми се е случвало денят да ми е бил труден и… запис! След репетиция, с нощно представление или снимки. Имал си много впечатления преди записа. И хубави, и лоши. Как да се концетрираш и да влезеш в разказа на романа, който четеш?
Наричаме го „влизане в кадъра“. Даваш си време, като четеш вече прочетени страници, за да си припомниш чувството на повествованието, логиката на разказа и… постепенно „влизаш в кадъра“. Тогава чак започваш.
Озвучавал си книги на едни от най-големите имена в световната литература – от Фицджералд до Бакман. Коя история мечтаеш да съживиш с гласа си?
Искам вече класики… Готов съм. Наскоро озвучих „Хамлет“. Насладих се!
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Никога не ям докато чета. Никога. Честно казано не го правя, защото имам чувството, че ме разсейва. Бих искал да се насладя изцяло или на едното или на другото. Може би бих пил нещо. Чаша бяло вино или някакъв слаб коктейл, но и това в почивката между главите.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чаша бяло вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не драскам, ако не е учебник. Имам чувството, че наранявам по някакъв начин книгата, която в момента ми е най-добрият приятел. Ако е учебно помагало, мога да отбележа пасаж. Но винаги с молив. След това си обещавам, че ще го изтрия с гума. Не го правя! Наскоро си намерих един подчертан от мен учебник по Античен театър. Не бях го изтрил, но ми стана мило и интересно, какво тогава ми е правило впечатление.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител. Ако имам… По-често просто с листче хартия.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги бих искал да съм на края на някаква част.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Рядко! В повечето случаи гледам да прочета до край. Дори когато ми е много скучно. Може би е грешка.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Разбира се! Даже много често ми се е случвало.
Какво четеш в момента?
„Глиненият цар“ – Добромир Байчев. Изключителна книга. Изключителен автор. Не проумявам как съм я пропуснал досега. Възхитен съм…
Коя е последната книга, която си купи?
„Тангото на старата гвардия“ от Артуро Перес-Реверте.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само по една. Другото ми се струва малко нехигиенично.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
На вилата, в парка, в градинката… все сред природа. Цялото време през деня.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания, но все пак зависи.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Нещо съвременно, прочетено наскоро: Фредрик Бакман – „Човек на име Уве“, Юнас Юнасон – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Съвременната шведска литература е ИЗКЛЮЧИТЕЛНА! Смях, забава и много поуки. Забавлявайте се!
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По име на автора.
Снимка: Божидар Марков
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q2. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
