fb
Как четешСпециални

Как четеш: Ида Магдаленова

7 мин.

Както може да предположите, името на днешната ни гостенка в рубриката „Как четеш“ е вдъхновено от героинята на Андерсен. Ида Магдаленова завършва Японистика в СУ и Мениджмънт на туризма в Италия. Пътешественик по душа, вече е живяла в пет държави, но сърцето ѝ винаги я води към България. Ида е един от първите бюти блогъри в България. Интересува се от козметика, мода, кулинария, изкуство, книги, пътувания, дигитален маркетинг и реклама и споделя преживявания и впечатления с последователите си в Instagram и YouTube. Ида казва, че обича да общува с интересни хора – ние също, затова и я поканихме да ни разкаже повече за своите читателски навици.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Пипи Дългото Чорапче“ беше първата книга, която прочетох в живота си, и с нея вързвам детството си, това е и книгата, която разкри за първи път пред мен необятния свят на литературата, и смятам, че днес до голяма степен съм запален читател именно заради тази първа книга. През тийнейджърските ми години най-силно ми повлия „Властелинът на пръстените“, която ме научи на стойността на приятелството и на това колко е важно да взимаш правилните решения, макар че те почти винаги са по-трудните. Други книги, които са ме променили по някакъв начин през годините, са „На изток от Рая“, „Сто години самота“, „Граф Монте Кристо“, „Портретът на Дориан Грей“, „Отнесени от вихъра“, а от по-скорошно прочетените – „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак. Прочетох я през 2019 г. и все още не мога да спра да мисля за нея.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. :) Никога не ям, докато чета, защото самата мисъл да изцапам книгата с храна ме ужасява, освен това обикновено съм напълно отдадена на книгата, която чета.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нямам специална напитка за моментите, когато чета. Понякога си правя чай или пък си наливам чаша вино.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Единствените книги, по които нямам против да пиша и подчертавам, са учебниците и книгите по маркетинг и финансово планиране, които чета напоследък. Като цяло не обичам да подчертавам и драскам в книгите, ако определено изречение ме впечатли или ми се стори особено полезно, си отбелязвам страницата с лепящо листче, а ако пък е цял абзац или страница, директно им правя снимка – имам цяла галерия с такива снимки в телефона си.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител. Много обичам да събирам книгоразделители от различни държави, които посещавам, и вече имам своя мини колекция, така че използвам някой от тях. Кучешки ушички – в никакъв случай. Много си обичам и пазя книгите и да ги прегъвам по такъв начин ми се струва почти варварско.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Преди години четях само художествена литература, но в последните години все по-често посягам и към нехудожествената – обичам разнообразието и смятам, че от качествената такава има много какво да се научи. Почти винаги чета по две книги едновременно – една художествена и една нехудожествена литература.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
В момента живея в чужбина и електронните книги са най-лесният за мен начин да чета на български, така че с Kindle-а ми сме общо взето неразделни. Електронният четец е и много удобен при пътувания, в градския транспорт и т.н., така че определено не мога без него. Смятам обаче, че нищо не може да се сравни с изживяването да държиш хартиена книга в ръцете си, да я прелистваш, да вдъхваш аромата на страниците, да се любуваш на корицата. Притежавам всичките си любими книги в хартиен вариант, някои от тях – дори повече от веднъж. Към аудиокнигите посягам рядко и само ако са наистина добре направени. Със сигурност предпочитам четенето пред слушането.

na-iztok-ot-raya

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зодия Дева съм и определено бих предпочела да си дочета главата, преди да оставя книгата, но много често ми се налага да я оставям по средата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога и го правя. Преди се мъчех да довършвам книгите, дори и да не ме грабват (още си спомням епичната битка, която проведох с „Престъпление и наказание“ в ученическите ми години), но вече съм спряла да го правя – животът е прекалено кратък, за да губим времето си с книги, които не харесваме. Две такива, които оставих през изминалата година, бяха „Живот в скалите“ и „Дневникът на един книжар“. Основните причини, които биха ме накарали да не довърша дадена книга, са посредственият стил и неприятният главен герой.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да. Ако книгата е добре написана и героите са изградени добре, е възможно да ми стане любима. Веднага се сещам за книгите на Бакман, в които не всички герои са ми симпатични, но пък са изградени така, че те карат да се замислиш и да разбереш защо са такива, каквито са.

midalseks

Какво четеш в момента?
„Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис и “Sapiens. Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари.

Коя е последната книга, която си купи?
„Икигай.Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“ на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес и „Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара“ на Насим Никълъс Талеб. Моя приятелка ми прати и „Дългият път към една малка, ядосана планета“ на Беки Чеймбърс, затова включвам и нея.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Често чета по повече от една, но зависи и от книгата. Ако дадена книга наистина ме грабне, първо я довършвам и след това продължавам с другите.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Рано сутрин или късно вечер в някое тихо кътче вкъщи.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелни издания и чета почти само такива, но това не значи, че не бих посегнала и към поредица, ако историята и героите ме грабнат.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Книгите на Астрид Линдгрен. :) А също и „Ана Каренина“ и „Човек на име Уве“.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Стремя се да са организирани по жанр и по автор, но невинаги ми се получава. Имам и един рафт, на който отделям новите книги, които все още не съм прочела.

Снимка на публикацията: Личен архив

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q2. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.