Илия Темелков е от онези особено активни хора, които балансират времето си между множество разнообразни занимания. Навярно си го спомняте като част от журито на Бала на трибутите в качеството си на косплей експерт от екипа на Аниме и манга клуб „Накама“. Към момента работи в MobileNews.bg и е външен автор в „Капитал LIGHT“. Водещ е на музикалното предаване „Hipster Business Weekly“ по студентското онлайн радио „Реакция“ към Факултета по журналистика и масова комуникация, където доскоро се изявяваше като студент в специалност „Книгоиздаване“. Списва и личен блог – temelkoff.blogspot.com.
Вижте какво ни разказа Илия за читателските си навици:
Какво са книгите за теб?
Книгата е носител на познание, емоции, чувства, случки, най-добрият начин да запазиш нещо, което смяташ за важно. Книгите са и най-важният учител, който не трябва да загърбваме. Книгите обаче не са задължително между корици или в четци, те са навсякъде и е важно да се четат.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
„Под повърхността – Kак интернет влияе на мозъка ни“ на Николас Кар сигурно е единствената книга, която наистина ме е накарала активно да променя нещо в ежедневието си. Написаното вътре са неща, които знаем на някакво ниво, но не си ги признаваме. За силно влияние в момента ми изскачат „1984“ и „Шогун“, които четох в гимназията и в общи линии дадоха посока на много бъдещи интереси.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Нямам навика да ям докато чета, а и последните ми няколко опита завършиха с разпиляна храна. Та, май е непрактично да се яде с глава между редовете.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
По принцип напитките ми се изчерпват с вода, кафе и чай, така че ще е едно от трите.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Смятам, че драскането по книга, с изключение на пожелание на някоя от първите страници, е абсолютно недопустимо и съсипва изживяването на следващите читатели. Затова и си отбелязвам интересни неща в телефона или тефтерчето ми. Изключение правят учебниците и други подобни учебни книги.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Въпреки че имам сигурно 20 книгоразделителя вкъщи, най-често отбелязвам с билетче, визитка или билет за концерт.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета повече художествена, старая се да има и нехудожествена. Ако си говорим в кое има повече смисъл, определено нехудожествената.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
На каквото ми падне, честно казано. В България и на български четенето на хартия е единственият адекватен вариант за легално четене на книги, така че повече на хартия. Списания, вестници и т.н. чета само електронно.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Редовно седя на някоя спирка, пред метрото или чета докато ходя, за да си приключа главата. Адски много мразя да спирам насред страницата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Сигурно мога, но досега ми се е случвало само веднъж с автобиографията на Юнг. Книгата е чудесна, но този човек е бил крайно шантав, за да мога да я довърша без предварителна настройка.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, стига да са добре написани герои, които да ме дразнят, но да разбирам защо постъпват по глупавия начин, който ме дразни. Всъщност като се замисля съм даже прекалено толерантен към дразнещи герои.
Какво четеш в момента?
Дебюта на изд. „DejaBook“ – „Кралят в жълто“ на Робърт Чеймбърс. Да вметна, че това сигурно е най-красивата българска книга от известно време насам.
Коя е последната книга, която си купи?
На последния панаир си купих „Кралят в жълто“, „Смъртта на Бъни Мънро“ на Ник Кейв и „Междусвят“ на Нийл Геймиън и Майкъл Рийвс
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Честно казано дори не съм опитвал да чета повече от една книга наведнъж, така че предполагам, че не мога.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Всъщност обичам да чета, докато пътувам. От време на време хващам някой автобус, вместо метро, за да мога да прочета 30-40 страници, вместо 5. Иначе най-често чета пред компютъра или в леглото.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелните книги, тъй като дългите поредици изискват прекалено много време. Последно четох „Фондацията“, която ми отне около половин година, което съвсем не ми хареса.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Джордж Оруел като цяло, „Под повърхността“ на Николас Кар, „На изток от Рая“ на Стайнбек и Дейвид Мичъл.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Разделям ги на хубави и не чак толкова хубави, като първите са на нивото на очите и околностите. В общи линии, колкото по-близо до върха или дъното, толкова по не ми харесва дадена книга или няма да я прочета. След това е подредба, смесваща размер и последно прочетена. На теория обаче се опитвам да редя по жанр и автор, с особен неуспех.
