fb
Как четешСпециални

Как четеш: Александра Димитрова

6 мин.
Снимка: I Am Studio, кадър от пиесата "От какво се страхува Вирджиния Улф"

Александра Димитрова представя себе си като актриса на свободна практика. Съосновател е на театрално сдружение „Enso” и макар че условията в свободния сектор са сурови, споделя, че за нея творческата свобода и възможността да работи с текстове, които я вълнуват, както и с колеги, с които са съмишленици в изкуството, са нещо безценно. Последният ѝ реализиран проект е „От какво се страхува Вирджиния Улф“ – документален спектакъл на Тея Сугарева, който играе на сцената на I AM Studio, заедно с Йордан Ръсин, Камелия Хатиб и Мартин Димитров. Материалът е авторски и не е взаимстван от познатата пиеса “Кой се страхева от Вирджиния Улф”, което го превръща в истинско творческо предизвикателство. В момента работи по ново представление – „Живот в три версии“ на Ясмина Реза, като режисьор е Стоян Радев. Премиерата му ще бъде на 28 февруари отново на сцената на I Am Studio. Наскоро е приключила и снимките на дебютния си пълнометражен филм – „Преди да забравя“ на режисьора Станислав Дончев, където играе главна роля, заедно с Иван Савов.

През свободното си време Александра споделя, че обича бавните уютни сутрини, с аромат на палачинки и боровинково сладко, в компанията на семейството си. Обича да пътува и да опознава различни светове и култури. Обича чистотата и тишината на природата, дълбоките филми и книги и изкуството във всичките му форми. Вижте за кои произведения, автори и литературни преживявания ни разказва в рубриката „Как четеш“.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Сигурна съм, че по-голяма част от стойностните произведения, които четем, посяват по нещо в нас. Не мога да конкретизирам точно коя книга е оставила най-дълбока следа, но последната, която ме е замислила дълбоко е “Човекът в търсене на смисъл” от Виктор Франкъл.

Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Изобщо не мога да си представя да драскам по книга. И като цяло рядко съм си записвала конкретни цитати. Дори бих казала, че обратната връзка ми е по-любопитна – първо да прочета цитат или цитати от даден автор или произведение и след това да посегна към книгата и да разбера повече за контекста, в който са написани.

Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Ще споделя цитати от последната книга, която натисна куп емоционални бутони в мен:

Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина.

Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието. – “Човекът в търсене на смисъл” от Виктор Франкъл.

Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
И двете. Дори не мисля, че когато посягам към някоя книга, я деля на нехудожествена или художествена, а на теми, които ме вълнуват.

Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Като дете майка ми много обичаше да ми чете детски стихове, да ги учим и заедно да ги казваме. Та, някои от най-топлите ми детски спомени са свързани именно с поезията. Когато бях на 17 години, се бях запалила по българската поезия. Имах една стара книга – „Антология на българската любовна лирика“, която обичах да чета на някоя слънчева пейка в парка. Именно така се запознах с човека, за когото след години се омъжих.

Когато децата ми бяха малки, детските стихове бяха задължителна част от литературната им рутина и се надявам след години и в тях да има подобен топъл спомен за тези моменти.

Към днешна дата определено чета много по-често проза. Но въпреки това има моменти, в които имам нужда от тази емоционална бомба, която може да бъде стихът. И тогава се връщам отново и отново. Любима стихосбирка… последно препрочитах „Как да нарисуваш птица“ на Жак Превер и определено е сред любимите ми.

Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Изключително много любими екранизации имам. Първите, които ми идват на ум – “Полет над кукувиче гнездо”, „Крамър срещу Крамър“, „Кръстникът“, „Хари Потър“… И като се замисля… екранизациите по романи са сред любимите ми филми.

С кой писател би се запознал на живо?
Последният проект, върху който работех, е документалният спектакъл „От какво се страхува Вирджиния Улф“. Това е един от най-предизвикателните и смислени процеси, от които съм била част. В него влизам в ролята на Вирджиния и в този смисъл, отговорът на този въпрос е категоричен – Вирджиния Улф.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Със сигурност на първо място поставям хартиените издания. Аудиокниги слушам в колата, където прекарвам голяма част от времето си. Електронни издания в по-редки случаи.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не се сещам за книга, в която персонажите да ме дразнят толкова, че да съм го запомнила.

Какво четеш и/ или слушаш в момента?
Препрочитам „Работата на актьора“ на Станиславски и съм започнала „Зелени светлини“ на Матю Макконъхи.

Коя е последната книга, която си купи?
„Рана“ на Захари Карабашлиев.

С коя книга би казал „обичам те“?
„Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж. Като избирам коя да чета спрямо емоционалното си състояние през деня.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Първо по жанр, след това по автор.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Братя Карамазови“ от Достоевски.

Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.

Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.