Познавате я в една или може би няколко от ролите, които играе в живота си. Ирена Иванова (Рене Карабаш) е актриса, писателка, режисьор, вдъхновител и координатор на Творческа академия „Заешка дупка“, чийто втори сезон ще се проведе от 24 септември до 9 декември 2018 г.
Родена е на 8 юли 1989 г. в Ловеч. Завършила е Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“ в града, има бакалавърска степен по Приложна лингвистика (английски и френски език) от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Стипендиант в „Западен католически университет“ в Анже, Франция. Магистър е по театрална режисура, към Нов български университет.
Дебютира в киното с главната роля в драмата „Безбог“ на Ралица Петрова, която й носи няколко награди за най-добра актриса, включително на фестивалите в Локарно и Сараево. Романът й „Остайница“ излезе тази пролет и предизвика читателите с нестандартност и провокация.
За себе си Рене казва, че е „като всеки писател – няколко човека, които се опитват да бъдат един, с една дума, един твърде повярвал си фантазьор“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Една от най-любимите ми книги е „Моето опяване“ на Дулсе Мария Кардозо. За първи път в нея се сблъсках със стила на писане „поток на съзнанието“, който ми повлия радикално на мисленето и начина на изразяване. Великолепна книга. Пожелах си тогава да напиша и аз книга, която да накара читателя да се почувства така, както аз се чувствам, когато четях нея. Написах романа „Остайница“, с който мисля, че постигнах целта си.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не ям, докато чета. Има опасност да се задавя, тъй като главата ми е съвсем на друго място. А и често се случва гласно да възкликвам някъде в книгата. Опасно е. Мисля, че книга като храна е достатъчна.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода, чай, кафе, уиски. Поотделно, разбира се.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Идеята да не драскам по книгите ме ужасява. Всичките ми книги са описани. Няма празно по листа. Това е моят начин да ги обживявам, да ги правя мои и живи. Може би глупаво чувство за собственост, но за мен е важно да си водя записки и да си подчертавам това, което ми е харесало, защото се връщам често назад. Поради това прочита на една книга при мен е много бавен, но пък сигурен и твърде задълбочен.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам толкова много книгоразделители, но рядко ползвам такива. Отбелязвам с всичко възможно и налично край мен – от касови бележки, етикети на дрехи, моливи, книги, дори един път използвах лаптопа си за тази цел!
Чета и двата вида литература.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени. Аз съм от плъховете, които душат книгата, преди да я изконсумират. Електронни чета, само ако са редки екземпляри, които не са налични на хартиен носител.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Да. Чета главата докрай. Иначе оставам с гадното чувство за недовършеност, което ме преследва през целия ден.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да. Нямам проблем с това. Обикновено разбирам дали това е моята книга още с първите страници. Веднъж така оставих „По пътя“ на Керуак. Просто не е моето нещо. И не е нужно да бъде.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако някой персонаж ме дразни толкова, значи е правдив и силен, което значи, че книгата е много добра и заслужава да е сред любимите ми.
Какво четеш в момента?
„Игра на дама“ на Хулио Кортасар. Пак. И още пет книги.
Коя е последната книга, която си купи?
„Кучки вероломни“ на Роберто Боланьо.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко наведнъж. Задължително в репертоара ми има един художествен роман, няколко стихосбирки, една нехудожествена литература, една езотерична и някой път изгрубявам, като към цялата тази плеяда добавя и някой дебел топуз за театър. Щастие.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета сред природата – в парка, на морето, но и вечер в леглото, на нощна лампа и едва доловимо радио.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. Не робувам на компилациите. Всяка книга е строго индивидуална, въпреки някоя обща черта, която я обединява с други.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да. Хулио Кортасар, например, Борис Виан, Маргьорит Дюрас, Иванка Могилска и други.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)?
Рафтовете на библиотеката ми се делят на: поезия (разделена на българска и чуждестранна), проза (разделена по същия начин). Рафт за нехудожествени книги за театър, литература и психология, рафт за пиеси, рафт за книги на друг език (предимно английски и френски), рафт за литературни списания-книги, рафт за езотерична литература. А най-отгоре ми стоят най-големите книги за художници и други. А, имам си отделно място само и единствено за книгите на Маргьорит Дюрас.
Снимка:
