Тази седмица в рубриката „Как четеш“ ви представяме едно от най-харизматичните лица на радио и телевизионната журналистика – Ива Дойчинова. Не е случайно, че екипът на „Аз чета“ симпатизира на Ива. Тя е един от журналистите с най-голям принос в отразяването на издателския бизнес в България и е носителка на наградата „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“. Позната е като водеща на предаванията „Часът на мама“ и „Денят е прекрасен“ по bTV, както и „Денят започва“ по БНТ. Авторка и водеща е на сутрешното предаване на Радио FM+ „Ива от сутрин до обед“, а в момента един от емблематичните гласове на новото софийско радио 105.5 Новините сега. Определя себе си като: „Бърборана – в радиото, телевизията и онлайн. Слушателка по всички линии – обожавам да слушам хора, които харесвам, които разбирам, и които не разбирам. Читателка от времето на праобраза на Хари Потър – овчарчето Калитко, което правеше истински магии в партизанската война и загина трагично. Може би със сълзите, пролени над това партизанче и трагичната съдба на Спартак, разбрах, че четенето е зависимост“.
А днес ще научим и конкретно кои са нейните книжни зависимости!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Този списък няма да е съвсем честен, защото във времето различни неща ме „обръщат“. Може би най-дълго престоялите в главата ми книги са „Нежна е нощта“ на Ф. С. Фицджералд и „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера. Не гледам на книгите като на „стожери“, променящи живота ми, а като на спътници в еволюиращата ми емоционалност.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Обикновено чета в легнало положение на дивана със специалната си лампа за четене. Ако много огладнея, си премествам книгата на масата и чета, докато хапвам. Като малка четях на свещ, защото майка ми не разбираше четенето през нощта.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ако е ангажиран мозъкът ми – вода. Ако ми се приспи – кафе. Ако са се разбунили чувствата – вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отнасям се към книгите си като с лична собственост, която ми принадлежи. Т.е. разширявам кориците, за да ми е удобно, разнасям ги по басейни и плажове, украсявала съм ги със следи от лака си. Но никога не подчертавам. Неестествено ми е. Може би си давам сметка, че когато аз чета подчертана книга, това ме манипулира. Мога да препиша пасаж, да го запомня или интепретирам в паметта си, но не драскам по страниците.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Залепям я по лице върху дивана, леглото, масата и й казвам да ме чака. Заробвам я по този начин :)
Художествени или нехудожествени книги? Или и двете?
Художествена предпочитам или ако е от „твърдата“ линия – да има хубав писателски стил. Иначе я възприемам като учебник и се дистанцирам.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени. Пристрастена съм към този мирис и усещане за четене. Дигитализирането ме дистанцира. Подушвам си книгите съвсем буквално, обичам си и определени издания, които са ми по-лични и мои от новите. Шрифтът, цветът на хартията, корицата, илюстрациите са важна част от сливането ми с текста.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Спирам в момента, в който книгата ме спре. Общуването между тест и читател е като това с картина. Това, което е нарисувал авторът, и това, което виждаш ти, са две субективни истини в среща една с друга. При четенето е същото – интензивно общуване на границата на яростна битка от любов, омраза и необходимост. Понякога просто не можеш да продължиш, трябва ти време. Това, разбира се, е в случаите, когато не си тръшнал нещо за прекарване на времето, а си се ударил челно в тескста.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се. На мига. Понякога се ядосвам, че хубава идея ме губи в дразнещото писане. Опитвам още малко, споря наум с писателя и накрая му пожелавам по-старателно писане. Но едва ли ще си го купя отново.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не си спомням такъв случай.
Какво четеш в момента?
„Прелест“ на Маргарет Мацантини.
Коя е последната книга, която си купи?
Ще си призная – много качествени книги ми подаряват издателствата, с които работя, и имам дълг към тях. Чакат ме.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
И двете. За съжаление, установявам, че когато чета няколко наведнъж, ми се губи сладостта от отдаването само на една. Това е като в любовта. Ако ти е вкусно – отдай се докрай. Което може би доказва, че ако си се разсеял с още нещо – не си е заслужавало. Но и не чета по задължение, защото трябва да довърша.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Диванчето у дома, шезлонгите по плажа и в басейна, самолета. Не чета в леглото си. Възприемам книгите като общуване за незаспиване.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Стига да са хубави – и двете. При дългите поредици понякога се губи чара на първоначалната хубава идея, загубила битката на таланта в името на нестихващи продажби.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не. Срещата автор – книга – читател е нещо много лично и зависи от времето и състоянието на четящия. Аз самата съм се разочаровала, когато препрочитам любимо произведение. Трупам в емоционалната си памет това, което вече се е случило между книгата и мен в момента на четенето.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Това е въпросът! (смее се) Организацията на книгите е това, което ми убягва. Основният ми критерий е да виждам гръбчетата на книгите, които обичам. Лошото е, че във времето те многократно надхвърлят обема на трите ми библиотеки. И ги пускам по пътя. Като буккросинг, раздаване, даряване. И нека да бъдем честни – има много книги, издадени от авторите си с цел да удовлетворят свои собствени потребности, които обаче не са моите. Нека ненужните бройки да бъдат преработени и преиздадени в нови книги, защото четенето има нужда от среща на двете страни – колкото отпечатани, поне толкова прочетени и съпреживени.
