fb
Ревюта

Колко Нежна е нощта всъщност

2 мин.
nezhna e noshtta

“…Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

nezhna e noshttaДвайсетте години на ХХ век, музиката е джаз, първото изгубено поколение на Америка твори във Франция. Там Фицджералд създава своя може би най-откровен и почти биографичен роман „Нежна е нощта“. Докато я четях, ми звучеше като изстрадана изповед, така изящна и чистосърдечна, разказваща за една пламенна любов, в която партнъорите бягат от себе си, малко по малко се отказват от мечтите и някогашните си цели, за да се посветят на другия изцяло.

Финалът е предвидим: безкрайно далечни един от друг, същите тези партньори са се загубили някъде из блясъка на светските партитата на френската ривиера. „Нежна е нощта“ разказва за силата на парите, която бавно унищожава личността и подменя истинските стойности, за тъмната страна на брака и болезненото разкриване на недоизказаните думи, за жалкото ново Аз, изгубило всяка прилика с човека, който си бил някога.

Сюжетът е донякъде класически. Дик е млад психиатър, а Никол – негова пациентка. Тя е млада, елегантна и богата и той бързо се влюбва в нея. Установяват се на Ривиерата, където безгрижието на охолния живот и безкрайните развлечения ги потапят в свят на привидно щастие. Годините минават и възстановяването на Никол приключва успешно, нейната сила идва от Дик, който напълно е изоставил работата си на психиатър и е загубил своята самостоятелност, посветен изцяло на съпругата си. Следват изневери, опити да се откъсне за кратко от Никол и да се върне към работата си, но всичко се оказва мъчително бягство от себе си, сянката на компромисите е по-страшна от всякога и с времето се оказва, че е заличила любовта. Дик се отдава на алкохола, а Никол, въпреки децата и годините щастие с Дик, решава да се разведат и да започне нов живот с друг мъж.

Нежна е нощта“ е от онези романи, които безумно грабват и разтърсват, защото са писани като откровение. В него се борят приливи стихийна любов, натежала тъга по-отминалото и счупени пространства самота, а личната история за голямата и трагична любов между Фицджералд и Зелда се чете между редовете.

Прочетете още ревютата на Алекс и Преслава за „Великият Гетсби

[ + ]