Иван Петров е филолог по образование, призвание и душа. Преподава латински и български за чужденци в МУ-Пловдив, работи с езици и текстове – по-скоро стари, отколкото съвременни. Може много, ама наистина много да говори за тях, тъй като професионалните му занимания често се преплитат с тези в свободното му време. Обича да открива вътрешния порядък и да го споделя, прави страхотни снимки, улавя най-красивото от изложби, книги и сгради, а всичко това, за щастие, споделя в блога си blogofivan. Пътуванията от сравнително скоро го очароват, както и тишината. А днес ще ни разкаже защо предпочита хартиени издания и кои книги са оставили най-голяма следа в него.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Ще говоря за книги, които усещам, че са оставили най-силен отпечатък в мен, понеже рядко нещо успява да ме накара да правя съзнателни и преднамерени действия за промяна или пък планирани стъпки към нея. Тя си става сама след „вътрешното отпечатване“, което четенето може да предизвика.
Най-напред от Книгата на книгите – Евангелието от Иоан, Притчи и Еклисиаст, после като християнски мислители – книгите на Осуалд Чеймбърс и Владимир Лоски.
От детската литература – „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон из Швеция“ на Селма Лагерльоф, приказките на Андерсен и Уайлд, „Приказка без край“ на Михаел Енде, „Хобит“ на Толкин (останалото му творчество ме достигна по-късно, плени, завладя и остави почитател за цял живот).
От художествената литература – „Лотарията“ на Хулио Корта̀сар – „Шегата“ на Мѝлан Ку̀ндера, „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, може би и „Ана Каренина“ на Толстой.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Случва се; нерядко чета, докато похапвам, най-вече със сутрешното кафе или чай. Иначе, бисквитките пасват идеално, по-рядко някакви сладкиши.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай, кафе и не ме търсете :) Вечер може и вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Драскам безпощадно. Подчертавам, снимам, преписвам пасажи, водя бележки, надписвам, винаги с молив обаче. Затова навсякъде вкъщи се търкалят по 1-2 молива, защото, нали, не се знае къде и как нещо прочетено ще ме удари.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ползвам книгоразделители. Често не такива stricto sensu, макар че имам приятели, които редовно ме снабдяват с такива, а с каквото дойде – билети, бележки, хартийки и пр. 
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Засега повече художествена, макар че последните месеци наблюдавам промяна в другата посока, което, честно казано, ме радва.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Категорично и двете. Обожавам домашни библиотеки, претрупани с книги, действат ми успокояващо и ми носят уют. Обичам физическото присъствие на книги около себе си, до леглото, на масата, върху някакъв рафт. Когато пътувам, обаче, което в този период е ежеседмично събитие, предпочитам електронните издания. Не че освен четеца не помъквам и още поне 3-4 хартиени, може би поради нуждата от споменатото усещане за физическото им присъствие…
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Почти задължително дочитам докрай – глава, ако няма така някаква по-голяма цялост, т.е. докато стигна до графична пауза или просто до някакъв нов параграф. Обичам усещането за завършеност, иначе ми е (хубавата дума) „чоглаво“.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Доскоро не можех, но през последната година, може би две, се научих да уважавам времето и усилията си, а и вкуса си като читател и в момента хвърлям без много-много да се замисля, обикновено ако до средата съм разбрал, че ще се измъча, ако продължа нататък. Което пък от някаква гледна точка не е съвсем добре, но да видим, в някакъв момент може би ще се достигне до правилната комбинация на двете крайности. Но не е нужно всичко да се харесва на всички, и на мен в това число. Освен това все повече се убеждавам колко е важен моментът, в който се чете дадена книга. Прекрасни произведения могат да се подминат, ако обстоятелствата или душевната нагласа не предразполагат към четенето им.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ами вероятно. Не си спомням досега да се е случвало, сякаш.
Какво четеш в момента?
Много неща и същевременно почти нищо. Размотавам се с „Поправките“ на Франзен и „Цирцея“ на Маделин Милър, поглъщам на големи бавни порции „Византийско богословие“ на Йоан Майендорф и първия том от „История на западната философия“ на Бъртранд Ръсел.
Коя е последната книга, която си купи?
„Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система“ на Георги Каприев. Намери ме съвсем случайно и неочаквано, както по-често ми се случва с хубавите книги.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Нямам проблем да чета по няколко. Обикновено комбинирам някакви нехудожествени с роман, поезия и/или сборник разкази.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам както да чета на тишина, така и навън, в кафене например или на плажа. Забелязал съм, че сутрин, ранния следобед и вечер са ми най-силните моменти за интензивно четене. Леглото ми е най-книжното място, откакто помня читателския си живот.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Сякаш има нещо в мен, което клони към поредиците, макар на практика да нямам толкова много поредици сред прочетените си книги.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, досаждам непрекъснато, както и деликатно натиквамна приятели и познати без предупреждение Хулио Корта̀сар, Бруно Шулц и Яна Букова.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Опитвам се да подреждам най-вече по тематика или по някакви си мои интутивни и трудно формулируеми усещания за груповост, после по големина и по цвят, доколкото е възможно. Също обичам да отделям книги, които не са в поредица и които искам да прочета по-скоро, на отделно пространство. Отделно събирам поредици или серии от издания. От друга страна пък, на бюрото ми стоят книгите, с които работя в момента или които се очаква да ми потрябват през идните месеци. Имам и отделен друг куп до леглото с книги, които искам да прочета, но не знам кога.
Снимка: Борис Глушков
