Срещаме ви с книжната блогърка Иванета Иванова, чиято обич към литературата ни очарова. Тя е юрист, но определя себе си и като романтик по душа. Създател е на блога „Книгоубежище“, както и администратор в групата „Споделяй какво четеш!“. „Старая се да разпръсна, подобно на вълшебен прашец, любовта си към книгите, затова не спирам да популяризирам четенето“, споделя Иванета. Разберете повече за книжните ѝ навици.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка от прочетените от мен книги се явява брънка от веригата, повлияла върху изграждането на строго индивидуалния ми литературен вкус през годините. Смятам, че четенето на класика през ученическите ми години оказа фундаментално въздействие върху светогледа ми, поставяйки основите на моя оформящ се читателски вкус.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, чета с молив в ръка, докато вдишвам от опияняващия аромат на хартия и мастило. Подчертавам цитатите, които са ме впечатлили. Обичайно пиша отзиви за прочетените от мен книги. Смятам, че в момента, в който започна да отбелязвам отделни пасажи сред страниците на книгата, която държа в ръцете си, се поражда духовна връзка между мен и индивидуално определената бройка, която бих могла да разпозная навсякъде.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
С удоволствие ще споделя един от последните цитати, които си отбелязах: „Една река пресича къщата. Тази река, казват, е времето. А спомените са риби, които плуват срещу течението. Вярвам, да, поради възпитание. Но не съм убеден. Моите спомени са птици. Ако има наводнение, то е небесно, облачен разрив. Водя ви през тоя облак, моя спомен.“ – из „Край никой път“ от Мия Коту.
Разказите на Мия Коту притежават изключителен емоционален заряд, както и мъдростта на притча. Чрез своята кратка проза авторът прокарва духовен мост между света и устната традиция на Африка. Езикът му е толкова поетичен и богат на символика, че във всяка от неговите истории се усеща частица от мистицизма на африканските легенди и вярвания, с които е израснал.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Чета както художествена, така и нехудожествена литература, но първата често взема превес.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Поезията е скътана сред потайните кътчета на душата ми. Рядко пиша за поетичните книги, които чета, понеже предпочитам да запазя предизвиканата палитра от емоции за себе си.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Екранизацията от 2005 г. по класиката „Гордост и предразсъдъци“. Джейн Остин отправя социална критика срещу обществото, раздирано от класови предразсъдъци и закостенели представи за брака. Повествованието се движи с невиждана лекота, благодарение на отлично изградените заплетени сюжетни линии, интригуващи обрати, остроумни диалози, издържани герои, както и на изискано употребената ирония и неподправеното чувство за хумор. Една от водещите теми в този многопластов роман е тази за любовта между двама души, които си създават погрешни представи един за друг, а впоследствие израстват духовно.
Театралната постановка по романа „Зимата на нашето недоволство“, който може да бъде определен като проникновено изследване на американската действителност по онова време, както и като остра социална критика, насочена срещу морално деградиралите устои на обществото. Стайнбек ни въвежда в света на Итън Алън Холи, който се оказва на кръстопът, раздиран между представата за правилното и грешното. Ще има ли възможност Итън, разчитайки на своята дълбоко вкоренена честност, да съхрани идентичността си или ще бъде засмукан от водовъртежа на фалша?
С кой писател би се запознал на живо?
Ще ми се да можех да използвам тунела към миналото, чрез който Джейк Епинг пътува във времето (препратка към романа „22 ноември 1963“ от Стивън Кинг), за да се срещна с любимия ми писател, а именно с Джон Стайнбек, чийто светоглед се доближава до моя.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Рядко слушам аудиокниги. Обожавам опияняващия аромат на хартия и мастило, но понякога чета и електронни книги. Няма по-прекрасно усещане от това да разлиствам страниците, чувайки как танцуват в синхрон с вятъра, но електронният четец ми осигурява не само бързина, но и удобство, когато пътувам. Същевременно съм страстен колекционер и копнея да притежавам на хартия всички творби, които съм прочела.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Прочитам главата докрай, ако не възникне нещо неотложно. Обичайно правя паузи между отделните глави, разсъждавайки върху прочетеното до момента. Е, понякога ми се случва да чета толкава увлекателна книга, че да не мога да я оставя, докато не я дочета. Но предпочитам литературата, която ме хвърля в подводни капани, подтиквайки ме към дълбоки размисли.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
В романа „Нощта на професор Андершен“ ме дразнеше нерешителността на едноименния герой, но целта на автора е да се потопим в света на човек, който се чувства раздиран от съмнения, докато търси решение на своя морален казус. Книгата на Даг Сулста представлява социален експеримент, показващ деградацията на съвременното общество. Писателят се отнася с ирония към действията и бездействията на своя герой. От една страна, ни отвежда във високотехнологичната столица на Норвегия, а от друга страна, ни показва липсата на морал у съвременния човек, както и проявената от него апатия спрямо случващото се на останалите.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Тъкмо дочитам „Кралицата на Пръстения остров“ от Донал Райън. Този изключителен роман е посветен на четири борбени жени, олицетворяващи женското начало и независимата му роля в обществото.
Коя е последната книга, която си купи?
С последната си покупка наблегнах на кратката проза от съвременни български автори, сдобивайки се с „Прекъсването на Самсара“ от Елена Алексиева, „Трева и звезди“ от Станислава Станоева, както и с „Шейсет разказа“ от Деян Енев.
С коя книга би казал „обичам те“?
Ако трябва да се спра на проза, тогава ще избера „Сияние на жена“ от Ромен Гари или „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин. Ако трябва да е поезия, тогава ще предпочета „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ от е. е. къмингс, „Поезия“ от Пол Елюар или „Сто сонета за любовта“ от Пабло Неруда.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено чета по 2-3 наведнъж, но има моменти, когато предпочитам да отдам цялото си внимание само на едно четиво.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Първоначално подреждах книгите си по автори, но поради липса на място започнах да прибавям новите си придобивки, където успея да ги сместя. Най-важното разграничение за мен е това между прочетените и непрочетените книги. Никога няма да спра да повтарям, че един живот не стига, за да прочетем книгите, които желаем, но не трябва да спираме да се опитваме, защото с всяка следваща книга израстваме духовно.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
С огромно удоволствие бих препоръчала творчеството на Джон Стайнбек или Габриел Гарсия Маркес, но не на всичките си приятели, понеже всеки човек притежава свой строго индивидуален вкус, който е базиран на множество фактори. Предпочитам да опозная характера, темперамента и интересите на събеседника си, след което да му препоръчам четиво, което внимателно съм подбрала.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
