Йордан Георгиев е радиожурналист, който води предаването „Без маски“, единственото в България едночасово предаване за театър, по „Алма Матер Класик ФМ“. Йордан е роден във Варна през 1980 и завършва право, журналистика, а по-късно и магистърската програма „Литература, кино и визуална култура“ в СУ. В студиото му са гостували най-знаковите и важни личности, свързани с театъра. Скоро събра интервютата си в сборника „Без маски“, чиято премиера съвпадна с откриването на Софийския театрален салон.
Какво са книгите за теб?
Паралелни светове и вселени, които почти винаги се оказват много по-красиви и интересни за населяване от реалността, в която битуваме. От най-ранна детска възраст тези паралелни светове са важна част от живота ми. В тях намирам спасение, утеха и смисъл да живея.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Много са книгите, които са ме замисляли с дни, седмици и месеци. Като че ли обаче срещата ми с романите на Достоевски ме промени завинаги. За мен той е най-гениалният творец, до чийто свят съм имал щастието да се докосна. Неслучайно определят творчеството му като художествена интерпретация на християнството. Бих добавил и автори като Екзюпери, Булгаков, Маркес, Рей Бредбъри. Както и две български имена, достойни да се наредят до изброените по-горе – Йовков и Радичков.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Никога не „похапвам” докато чета. Не го правя и когато гледам театър или кино. Дори в моментите, когато слушам любимата си музика избягвам да върша някакви други неща. Просто тя ангажира цялото ми внимание. Очевидно при мен духовната храна прави излишна консумацията и на материална. Поне за времето, в което съм отдаден на някое от тези изкуства.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Най-често кафе или тонизиращи напитки.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не бих си позволил да драскам по книга. Често си записвам на отделен файл в компютъра сентенции, афоризми, крилати фрази или цели пасажи, които са ми направили силно впечатление. Или просто ги съхранявам в паметта си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставям книгата отворена. Или запомням до коя страница съм стигнал и я затварям.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Не е толкова важен носителят, а съдържанието – онова, заради което пристъпваш към дадено произведение на изкуството.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По принцип предпочитам да съм прочел съответната глава до края. Но динамичният живот, който водим често ме заставя да спирам да чета дори по средата на някое изречение. Но това не е проблем за мен. После продължавам от там, докъдето съм стигнал.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Един от най-ценните съвети, които съм получавал в живота си, беше от моята учителка по литература в средното училище – Найда Павлова. Тя ни казваше: „Никога не оставяйте една книга непрочетена! Дори в началото да не ви се стори достатъчно интересна, по-късно ще разберете, че четенето й не е било безсмислено упражнение.” И макар че не винаги съм съблюдавал този съвет, абсолютно вярвам в правотата на нейните думи. Спомням си две книги, които за момента съм оставил непрочетени поради липса на време – „Сътворението” на Гор Видал и „Архипелагът Гулаг” на Солженицин. Но със сигурност знам, че ще се върна отново към тях и ще ги прочета докрай.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се. Много често, в резултат на натрупания през годините опит, преоткриваме за себе си книги и автори, които в една по-ранна възраст не сме оценявали достатъчно. Това особено силно важи за писателите, които се изучават в училище. Тогава ги четеш по задължение, а това много често събужда по-скоро негативни реакции. Истински ги откриваш едва по-късно.
Какво четеш в момента?
„Одисей” на Джеймс Джойс. Но все още съм в началото.
Коя е последната книга, която си купи?
„Сбогом, лято” на Рей Бредбъри – продължението на „Вино от глухарчета”. Купих я за подарък на приятел.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Често ми се е случвало да чета по няколко книги наведнъж. Но разбира се предпочитам да концентрирам цялото си внимание върху една-единствена книга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимото ми място е вкъщи. Използвам буквално всяка минута от свободното си време, за да чета.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не правя подобни разграничения. Важно е авторът и книгата да са стойностни и да привличат интереса ми. Много често чета книги, препоръчани ми от приятели или от хора, на които имам доверие.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Те са страшно много. Тук ще изброя една съвсем малка част от любимите ми автори: Пушкин, Гогол, Достоевски, Чехов, Булгаков, О’Хенри, Хемингуей, Сароян, Стайнбек, Рей Бредбъри, Реймънд Чандлър, Екзюпери, Джани Родари, Марк Твен, Ярослав Хашек, Джером Джером, Удхаус, Кафка, Камю, Селинджър, Джойс, Пруст, Сартр, Радичков, Хайтов, Станислав Стратиев.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
За жалост не притежавам библиотека в буквалния смисъл на думата. Иначе електронните ми книги са подредени в папки, по името на съответния автор, в компютъра ми.
