Йордан Стефанов е роден във Велико Търново преди двайсет и осем години, но от девет живее в Пловдив. Отдаден е на природните науки – професионално се занимава с биология и химия (в сферата на контрола на качеството), а академично – с микробиология и продукция на ензими, като скоро му предстои завършване на докторантура. За повечето обаче Йордан е по-известен с хобито си. Той е един от най-активните блогъри. Поддържа сайта 6nine.net и прилежащата към него Facebook страница „Наука и критично мислене“. Наскоро дебютира и като автор с книгата „Митове и истини за храненето“ (изд. „Ciela“). За себе си казва: „Хобито ми доставя голямо удоволствие. Благодарение на него много хора започнаха да ме харесват, други не особено, а на мен ми даде възможността да се запозная с някои много интересни личности. Това за мен е най-ценното.“
Споделяме с вас какво и как обича да чете един млад човек, посветен на науката!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Аз принадлежа към една субкултура, причисляващите се към която хора имат претенцията да са по-рационални и скептични. За по-интелигентни е много, много спорно. Характерно за всяка една подобна група хора е, че всички членове харесват почти една и съща литература. При нас това са книгите на Докинс, Хичънс и подобни автори. Аз лично мразя да се кланям на авторитети, но съм чел техни книги и ми допадат. А като биолог, за мен трудът на Дарвин („Произход на видовете“) е като Библията за някои хора. Подобна литература те кара да се замислиш за много неща и как въобще функционира околният свят. Не просто попиваш някаква информация, а се предизвиква мисловен процес. А и после има голям шанс да научиш нещо ново, с което да дразниш опонентите в бъдещ спор.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Всякакви „боклуци“ – чипсове, шоколади и подобни. Все пак това е ритуално похапване и идеята е при гледане на филм или четене на книга комбинацията да доведе до максимални нива на удоволствие. Някои хора може да обичат да си похапват за удоволствие здравословни плодове и зеленчуци, а аз – малко по-вредни храни. Едва ли съм само аз :)
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
По-скоро вода. А ако чета/пиша навън, хубаво кафе с мляко. Ако четенето е дълго, ободряващите напитки са задължителни.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не. Никога. Никога не съм драскал, писал и маркирал в книги или учебници… Така ги унищожаваш. Това ме дразни, разсейва и ми е неприятно. Смятам, че книгите трябва да се пазят непокътнати, защото това е признак на уважение към тях и някаква култура. Това важи два пъти по-силно, ако книгата е взета назаем. Поне за мен няма нищо по-грозно от една „ошарена“ книга с маркери, моливи и химикали.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По никакъв начин, който разваля целостта или външния вид. Само с разделители или се опитвам да запомням страницата, до която съм стигнал.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Огромен превес на научнопопулярната, скептичната, рационалната и строго научната литература. В друго интервю ваш гост сподели, че предпочита художествената литература да я чете, а научната информация да я поглъща от видеоматериали. Аз съм пълната противоположност. Не мога да се похваля като креативна личност и когато чета художествена литература, въображението ми не работи особено добре. Не мога да пресъздам красивия свят, който авторът се опитва да опише. Затова предпочитам да гледам как екип от хора пресъздават светове от различни книги. Ако са си свършили добре работата, умирам от любопитство да видя и книгата, за да направя сравнение.
Научната литература предпочитам да я чета, а не да слушам за нея в подкасти или да я гледам в клипчета. Причината е, че в подобна популярна форма се спестяват много важни факти, а и невинаги вярвам на разказвачите, че ще ми предоставят достоверно информацията. Предпочитам да чета от суровия, непреработения източник. Това е изключително важно за мен, ако работя по определена тема или материал. И сега мога да цитирам автори, книги и най-вече списания, които просто не мога да синтезират точно и ясно научни факти.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
При всяка възможност хартиени. Ако книгата я няма на българския пазар, електронен формат. Печатният вариант не може да се сравни с електронните вариации. Самият допир до хартията придава едно приятно чувство, една приятна емоция, която не може да се сравни с лаптоп, таблет или четец.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Точно глава може би не, но си поставям някои граници, които държа да стигна. Разбира се, когато това, което четеш, е безкрайно интересно, ти трябва да продължиш без почивка. Любопитството не ти позволява да спреш. Добрите автори са способни да пишат по подобен начин, който те предизвиква да четеш без да спреш. Или по-просто казано – строго специфично е.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако авторът е човек, когото не харесвам особено, интересът ми по-скоро би се засилил и бих поискал да разбера какво е написал човекът, който не ми харесва. Проучвателна цел. Но написаното може да е качествено, макар да не харесвам автора. Има случаи да хваля пред приятели автори и дейността на личности, които не харесвам. Личността все пак не трябва да бъде от основно значение.
Ако книгата не ме грабне, не ми допадне и ме издразни, вероятно ще я „захвърля“. Все пак времето е ограничен ресурс и трябва да се спазва някаква екология на четене.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
И тук… Не бива да тръгваме с предразсъдъци спрямо автори или главни герои. Те невинаги определят качеството. Но не мисля, че героите могат да ме издразнят. По-скоро самото съдържание, ако не ми допадне, но се връщаме към предишния въпрос.
Какво четеш в момента?
В момента чета серия от научни изследвания, които са ми нужни за работата. Всъщност това е основна част от работата на хората, които се занимават с наука – да четат всеки ден. Целта е винаги да сме в крак с новостите в областите, в които се занимаваме, да се учим как се прилагат нови техники и дори евентуално да получим нови идеи. В този аспект интернет е безценен инструмент. Само в науката (лично мнение) е благородно да се „краде“ и свалят статии за четене. Една такава струва десетки долари, които не отиват при авторите. Освен това самите изследвания и статии са финансирани с публични средства, пари от джобовете ни, което означава, че е редно подобна информация да е достъпна до всеки. Все пак сме платили за нея. А и ако е достъпна, така само се ускорява научния прогрес. Знанието все пак трябва да се споделя, а не да стои недостъпно и заключено.
А като книга за последно четох такава, посветена на козметиката, с авторка известна бивша народна представителка. Направих и ревю, което всъщност не беше положително поради качеството на съдържанието, но много хора бяха благодарни за положението от мен усилия.
Коя е последната книга, която си купи?
„Книгата за философията“ на „Книгомания“. Много добра поредица, която обяснява основните аспекти на серия от различни научни сфери. Философията е малко абстрактна за мен, но бих искал да имам поне повърхностни познания, свързани с нея.
А последната книга, която получих, е „Митове и истини за храненето“ на един млад автор :)
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само по една. Мога да върша по няколко неща наведнъж, но ми е трудно да се разхвърля върху няколко отделни проекта, книги, сериали, филми. Ако започна едно нещо, трябва да го завърша, преди да премина към следващото.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, но трябва да съм удобно разположен на топло и уютно място с много естествена светлина. Представям си обаче една уникална картинка. Зимата идва и си представям уютната ситуация, в която навън вали обилен сняг, всичко е красиво и обзето от коледно настроение, почивам, стоя на топло и добре завит, похапвам нещо приятно и съм с нещо интересно за четене.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Всичко, което ми харесва, без значение дали е поредица, или не. Важното е да ми привлече вниманието.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
По-скоро има автори, които не препоръчвам. Но винаги след като съм се запознал добре с творчеството им и никога спрямо субективни причини.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Както и в други аспекти от живота ми – пълен хаос. Понякога се мъча да ги подредя по височина, за да има поне някакъв естетичен вид.
Снимка на публикацията: Димитър Димитров
