Калина Бояджиева (или просто Кали, както я наричат приятелите ѝ) е човек, влюбен в живота – номад по дух, разказвач по призвание и комуникатор по професия. Като PR експерт в WWF България тя създава смислени кампании и събития в името на природата и хората, защото вярва, че когато действаме заедно, можем да променим света.
Суперсилата ѝ? Да открива светлина дори когато е леко облачно. Движеща сила? Смисълът. Подходът ѝ към живота и работата е воден от емпатията – Кали умее да изслушва, да разбира, да гради връзки и общности.
Тя е страстен пътешественик, който търси историите в непознатото, обича да е извън зоната си на комфорт и черпи вдъхновение от срещите с различни култури и човешки съдби. А любимото ѝ място? Там, където пясъкът среща океана – с вълни, добра компания и кауза, за която си струва да се бориш.
Днес Кали споделя с нас как и какво чете.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Моето семейство и други животни“ от Джералд Даръл. Откакто я прочетох като дете, започнах да мечтая работата ми да е да се грижа за животните и ето – години по-късно работя в природозащитна организация.
Искрено вярвам, че историите на Джералд Даръл имат силата да събуждат любовта към природата и ми се иска повече хора да ги четат и препрочитат.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
По природосъобразни подбуди гледам да споделям всякакви ресурси, когато е възможно, включително и книги. Не бих искала да разваля нечие преживяване, споделяйки надраскана книга. Също така, когато съм потънала в историята, не обичам да прекъсвам четенето си с водене на записки.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
В ежедневието си най-често цитирам Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече“. Книгите на Тери Пратчет също са източник на множество мъдри мисли.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Художествена, без колебание! Тя успява истински да ме изтръгне от реалността, да ме потопи в други животи, епохи, светове, което ми дава свеж поглед към моите собствени.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Въпреки че не чета често поезия, тя има много интимно и лично място в живота ми. Има стихове, които са се настанили трайно в съзнанието ми и изникват в него винаги в точния момент – като любими реплики от близък приятел. Сред авторите на тези стихове са Пабло Неруда, Руми, Никола Вапцаров, Дамян Дамянов, Елисавета Багряна.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Честно казано, често се разочаровам от екранизации на книги, които обичам –важни моменти липсват или са драстично променени, героите не приличат на онези в главата ми… С филма „Малки жени“ (2019) не беше така. Създаде у мен същото настроение като книгата, а актьорите са великолепни.
Що се отнася до книги, създадени по филм или пиеса, „Дванадесет разгневени мъже“ ми е фаворит. Пиесата е брилянтна, филмът – класика, а книгата успява да запази напрежението и дълбочината на оригинала. Силно препоръчвам и трите!
С кой писател би се запознал на живо?
С удоволствие бих си поговорила с Елиф Шафак – за социалната ѝ ангажираност, за теми като принадлежност, равноправие, свобода и човечност, които вълнуват и двете ни.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Аз съм old-school – хартиените книги са си моята слабост. Особено онези стари издания със специфичен мирис и пожълтели страници, които шумолят при разлистване. Дълго се бунтувах срещу електронните книги, но честите ми пътувания и ограничението в багажа ме принудиха да капитулирам. Признавам – удобни са! Аудиокниги още не съм опитвала. Малко се притеснявам, че ще почна да върша нещо друго, докато слушам, и така ще изчезне магията на пълното потапяне в историята.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Предпочитам да прочета главата докрай, но в ежедневието невинаги ми се получава – когато метрото стигне до моята спирка или вечер заспя по средата на някое изречение, например.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Възможно е, да, ако историята носи важно за мен послание. Самата рефлексия защо даден герой ме дразни също може да е ценно преживяване.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
„Дивашка жътва“ от Карл Хофман, но съм съвсем в началото и още е рано да споделя впечатления. При всички положения е много любопитно отговаря ли написаното на реалните събития.
Коя е последната книга, която си купи?
Yes! 50 Scientifically Proven Ways to Be Persuasive, вдъхновена от едно страхотно обучение по лидерски умения, в което участвах наскоро.
С коя книга би казал „обичам те“?
Не просто бих, а вече съм го правила с „Любов“ на Елиф Шафак и съвсем не само заради заглавието.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само по една. За мен магията на четенето е да потънеш в историята и да я съпреживееш. Предпочитам да се посветя на една история докрай, преди да се впусна в следващата.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Леко хаотично – понякога по автор и жанр, понякога – по размер. Но когато става дума за поредици, държа да са си заедно, подредени по реда на издаване.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Съобразявам препоръките си с конкретния човек, но имам и няколко универсални – Тери Пратчет, „Човек на име Уве“, „Да убиеш присмехулник“, „Тайният живот на дърветата“. На по-малките читатели пък препоръчвам поредицата за Анн от фермата „Грийн гейбълс“ и разбира се – Джералд Даръл.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
