В самия край на ноември (30-и от 19:30 ч.) предстои едно представление, което няма как да подминем – „Един ден, в който има всичко“ на „Метеор“. Ако сте ограничили посещенията на публични места, то отдъхнете си – „Един ден, в който има всичко“ е представление във видео формат. Но не просто театрална постановка на запис, а спектакъл, създаден специално за видео формат и за онлайн разпространение. „Един ден, в който има всичко“ съчетава задълбочения и продължителен работен процес, въздействащото актьорско изпълнение, свободата и въображението, високият залог, характерни за театралната работа на „Метеор“. Днес ви каним в книжния свят на една от актрисите в представлението – Катрин Методиева. Тя е едва 20-годишна и вече е определяна като обещаваща актриса, чието име тепърва ще чуваме и четем по афишите. Катрин описва себе си като интроверт, който обича да е сред хора, но предпочита да слуша отколкото да говори. Занимава се с актьорско майсторство и изобразително изкуство. А, оказва се, библиотеката ѝ е също безкрайно интересна! Убедете се сами…
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Не мисля, че има една конкретна книга, която ме е разтърсила и е променила светогледа ми. Може би първите книги, които съм чела – „Вещиците“ на Роалд Дал, „Чарли и шоколадовата фабрика“, поредицата на Туве Янсон за муминтролите, са книгите, които са направили най-важната промяна в мен, и тя е, че са ме накарали да осъзная, че всъщност е приятно човек да чете. Мисля, че първата книга, която ми е направила наистина голямо впечатление, по същия начин, по който Хари Потър е повлиял на много деца, е „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Сякаш не беше като нищо, до което съм се докосвала досега. Един нов свят, който те впечатлява и буди възхита, изцяло обзема мислите ти, сънищата ти и всяко останало кътче на съзнанието ти. Като по-голяма подобна беше срещата ми и с Франц Кафка с „Преображението“ и „Процесът“. Вселена, която досега не си предполагал, че може да съществува, не защото не си си помислял, че такъв сюжет може да бъде измислен, а самият начин, по който са подбрани думите, за да ти внушат, непредполагаема нова гледна точка върху събитията в произведението. Всъщност всяко литературно направление, жанр има подобно въздействие. Собствен свят, който е нещо съвсем непознато и когато за първи път се срещнеш с него и започнеш да го изследваш, сякаш тогава те впечатлява най-силно и оставя в съзнанието ти най-ярки и дълготрайни картини.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, по някакъв начин ми се струва разсейващо, но ако похапвах, със сигурност щеше да е нещо сладичко.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, чай, сок от бъз или портокал. Обикновено с каквото разполагам вкъщи или където съм.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, много обичам да си слагам лепящи се листчета на моменти, които ми се струват интересни, и след време да преглеждам само тях.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Стикер, салфетка или друг плосък обект, който може да свърши тази работа. Обикновено каквото намеря в близост да себе си.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Със сигурност и двете. Според мен най-интересните неща, които съм чела, са комбинация от двете.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Най-често използвам електронни издания. Намирам го за най-лесно, удобно, практично. Хартиени издания често чета от библиотека или ако нещо много ми е харесало и искам да си го имам и във физическо копие, тогава си купувам. С аудиокнигите връзката ми е love-hate. Понякога ми е изключително приятно да слушам книга преди сън или когато върша нещо вкъщи или рисувам, но понякога ми е много досадно, дразнещо и ме отблъсква за известно време от тях.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не. Спирам да чета, когато усетя, че се разсейвам и започвам да губя представа какво чета.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се, захвърляла съм книга и за доста по-малко, хаха. По-често отколкото не, се опитвам да я прочета докрай напук, за да видя дали ще си променя мнението, но понякога просто не намирам мотивация да го направя.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Разбира се, мисля, че за мен са по-важни сюжетът и гледната точка на автора и светът, който той създава. Понякога това, че главните герои са дразнещи, прави произведението доста по-интересно и вълнуващо.
Какво четеш в момента?
„Чета“ е доста силно казано, но се занимавам с „Човешкото тяло“ от Годфрид Бамес.
Коя е последната книга, която си купи?
„Момичето на хладилника“ от Едгар Керет.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Много зависи от книгите и защо ги чета. Но със сигурност предпочитам да се съсредоточа само върху една.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Преди сън, докато пътувам или в бавни следобеди в почивен ден.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. Харесва ми цялостта на историята, събрана в една книга. В поредиците винаги има елемента на „следва продължение“, което отнема от цялостта и завършения вид на дадената история.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не обичам по някакъв начин да натрапвам мнението си, пък и често на мен като ми препоръчат книга, не я чета. Но се е случвало да спомена на някого, че дадена книга ми е харесала. Обикновено е последната, която ме е впечатлила.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По големина, поредици и име на автора.
Снимка на публикацията: Личен архив
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка AZCHETA20Q4.
Премиерата на представлението във видео формат на „Метеор“ – „Един ден, в който има всичко“ е на 30 ноември от 19:30 ч. в платформата Fanstream. Повече за нея, авторите и участниците ще намерите тук.
