fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Мария Георгиева

8 мин.
maria Georgieva

Maria GeorgievaМария Георгиева е родена в София преди 37 г., но не отдава значение нито на мястото (защото смята, че човекът на 21 век е гражданин на света), нито на годините (защото твърди, че бръчките също имат своя чар, стига да знаеш в чии очи да се огледаш). От 2006 г. до днес е главен редактор на българското издание на ELLE – най-голямото модно списание в света с 44 издания и 21 милиона читатели. Има опит в телевизията като автор и сценарист на предаванията “Стил“ и „Елит“ по БНТ

А сред всички тези занимания се нарежда и четенето, ето защо решихме да попитаме Мария за нейните читателски навици в „Как четеш?“

Какво са книгите за теб?

Шанс да срещна и опозная повече хора, които, макар и нереални, могат да променят ежедневието ми, емоционалните ми нагласи, мисленето ми, поведението ми дори. Толкова различни характери, колкото има в книгите, човек едва ли ще има възможност да опознае в реалния свят, в който ни остава все по-малко време да общуваме с хората.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка книга ми влияе по някакъв начин. Когато потъваш в историите на героите за няколко дни, седмици или месец, те несъзнателно стават част от твоя живот – някои за кратко, други – за по-дълго. Харесваш ги, влюбваш се в тях, мразиш ги, ругаеш ги… А щом изпитваш емоции, значи ти влияят. Най-любими са ми тези, които ме инспирират да направя нещо, за което преди не съм имала смелост. Първата книга, която истински ме разтресе, беше „Осъдени души“ на Димитър Димов, може би защото бях още ученичка. През годините силно са ми повлияли ХемингуейСтайнбекЕкоОруел… Наистина не мога да ги изброя всичките. Най-често препрочитам обаче една стихосбирка на Дамян Дамянов – „Живей, измислице любов“. Добре, че е с твърди корици и още не се е разпаднала :)

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Понякога. И ако книгата е достатъчно увлекателна, често не обръщам внимание и не помня какво точно съм яла и в какво количество. Миналата година например спорихме с мъжа ми дали сама съм опустошила три килограма банани за по-малко от час. Всичките бяха изчезнали и се оказа, че това е изцяло мое дело, четейки „Чест“ на Елиф Шафак. А бях готова да се закълна, че такова количество е непосилно за мен!

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода. Защото обикновено чета книги вечер.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Подчертавам само в тетрадки, в книги – никога! На книгите прегъвам горното ъгълче на страницата – навик, който ми е останал от времето, когато бях студентка по история. Половината исторически книги вкъщи и до днес са с прегънати страници… След края на книгата се връщам към тези страници, за да затвърдя фактите, когато става въпрос за история, или да затвърдя емоциите, които съм изживяла с поредния роман.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител най-често, защото, както казах, прегънатите страници ми служат за отметка на интересни моменти, към които след края на книгата се връщам отново.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Историческата литература е в кръвта ми още преди да кандидатствам История в Софийския университет, но тя задоволява жаждата ми за фактология, докато емоционалните ми потребности са свързани повече с художествената литература.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени твърдо! Дали защото от двайсет години работя за печатни медии, или защото като дете често ходех в печатницата, където работеше баба, миризмата на хартия и печатарско мастило е неразделна част от удоволствието да чета книга, да усещам страниците не само на допир, но и на аромат, така както малката черна рокля за мен винаги ще върви с френски парфюм!

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не мога да оставя действието по всяко време. Това е все едно да излезеш от банята с шампоан на косата – хем си чист, хем не си… Понякога дори на края на главата ми е трудно да оставя книгата, защото добрите писатели знаят как да сложат точка на всеки раздел така, че да те накарат да почнеш следващия веднага. Тогава разчитам на умората, която да се пребори с любопитството ми.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Винаги давам шанс. Понякога една глава, понякога стигам почти до края, защото се надявам, че началото може би ме е подвело. Случвало ми се е обаче да оставя книга още на втората страница.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако всички герои в една книга ме дразнят, няма как да се нареди сред любимите ми. Разбира се, във всеки роман има по някой неприятен персонаж. Че нима в ежедневието ни има само приятни хора?!

Какво четеш в момента?
Врагът“ на Ерих Мария Ремарк.

Коя е последната книга, която си купи?
Аз съм Малала“. Това е биографична история за едно забележително момиче – Малала Юсафзай, която оцелява, след като талибаните я прострелват в главата, когато е 15-годишна. И до днес, макар и извън родината си, продължава да защитава мисията си за свободен достъп до образование на жените в родината й.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да чета само една книга и да я завърша, преди да започна следващата. В противен случай ме хваща страх, че ще се почувствам като в латино сериал.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мога по всяко време, но не и на всяко място. Много се възхищавам на хората, които го правят в метрото например. Но аз трябва да намеря своето спокойно ъгълче, за да бъдем само аз и книгата. Като с партньора в любовта!

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Без значение е, ако книгите са добри.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Преди години смятах, че всеки човек, преживял 1989-та в съзнателна възраст, трябва да прочете „1984“ на Джордж Оруел. Днес много от младите няма да разберат тази гениална за мен книга, писана още през 1948 г. Може би покрай децата ми през последните десет години установих, че книгите, която трябва да се препрочитат, са „Мечо Пух“ и „Малкият принц“ – на всяка възраст правиш различен прочит и улавяш нови нюанси!

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанрове, за да ми е по-лесно да ги откривам. Може да ви е странно, но моята библиотека вкъщи е… в дрешника! Основната причина е чисто битова – малката ми дъщеря унищожава книгите, а за мен те са ценност. И както пазя бижутата си заключени, така пазя и книгите си, затворени в дрешника. Втората причина мога да обясня с думите на Вирджиния Улф: „Една жена трябва да има пари и собствена стая“, а вкъщи единствената изцяло моя стая е дрешникът!

Мария Георгиева е учила История в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила е Журналистика пак там. Кариерата й в печатните медии започва през 1994 г. във в. „САЩ94“, през 1996 г. става репортер във в. „24 часа“, а от 1997 до 2001 г. е в културния отдел на в. „Сега“. В периода 2000-2006 г. е заместник-главен редактор на сп. „Жената днес“.

Омъжена е за Ясен Савов, син на известния български художник Сава Савов. Има две деца – 10-годишен син и 3-годишна дъщеря. Противно на очакванията, шопингът не е най-голямата й страст – обича модата, но повече обича да пътува. Истанбул и Барселона са градовете, които никога няма да й омръзнат.