Със сигурност сте чели блога й – „Разпилени парченца“ е едно от най-очарователните искрени момичешко/женски кътчета в българската блогосфера. Мария Василева е сред най-харесваните български блогъри и човек, който наистина обича книгите. След като и тя се престраши си поръча едно от заглавията в „Книга за теб“, ние се престрашихме най-накрая да й зададем любимия си въпрос – „Как четеш?“…
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, никога. По-скоро първо хапвам, после чета. Разсейвам се иначе и губя усещане за книгата…
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, като тук важи максимата на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. С хубава книга мога да изпия 3-4 кафета едно след друго :)
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги. Затова и обикновено чета само книги, които са мои и няма да ми се налага да връщам. Подчертавам с маркери и химикали. Слагам въпросителни, бележки в полето и прочие. Животът е твърде кратък за препрочитане на много книги (1-2 са ОК, но да препрочиташ всяка любима книга ми се струва глупаво.) В този смисъл, с подчертаното след време за минути мога да се пренеса обратно в книгата. А и колекционирам хубави цитати :) Ако все пак се случи, че в момента нямам – търся бележка, листче, билетче от някъде, whatever – в една дамска чанта има 1001 неща, които могат временно да решат проблема.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обичам да си купувам книгоразделители от различни места, които посещавам. Като пощенски картички, които винаги могат да бъдат с мен :) Та, имам много. Приятели също ми подаряват- два любими са ми от една арт галерия в Лондон и ето този, на който всички много се радват, отново от Англия. Единственият метален, който имам към момента.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Обаче рядко и двете наведнъж. По-скоро съм на периоди. Обичам да чета книги с бизнес тематика и от време на време такива, свързани с мотивация, лидерство, самоусъвършенстване… Казвам от време на време, защото в по-голямата си част последните казват едно и също, но пък са хубав източник на енергия и вдъхновение, когато липсват.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
В повечето случаи – да. Иначе ми е едно такова… недовършено.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Рядко, но да. Имам страшно много наполовина прочетени книги. Само от една наскоро съвсем се отказах – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. На другите се надявам един ден да им дойде реда.
Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не. Запомням я и чак като свърша с четенето, я пускам в Google.
Какво четеш в момента?
„С@амота в мрежата“ на Януш Леон Вишневски, Автобиографията на Бенджамин Франклин, „Искрица живот“ на Ремарк и „Мотивирани. Как човешката природа оформя решенията ни“ на Harvard Business School.
Коя е последната книга, която си купи?
Съвсем наскоро си взех „Родени 1971“. Преди нея – „Живот назаем“ на Ремарк.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Книгите се четат според настроението. Така че винаги имам няколко под ръка, за да нямам извинения :)
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде, където съм сама и е тихо. Време… сякаш рано сутрин и в късния следобед.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Всичко на Ремарк. Сравнително късно го открих, но всяка негова книга е прекрасна. Тежък е обаче. Не мисля, че е за всеки.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По „това е прочетено“, „това трябва да се дочете“, „това ще се чете“ :)
