Роден е в Бургас през 1989 г. Завършва като бакалавър по психология в СУ и започва магистратура по творческо писане, пак там. Има зад гърба си 2 сборника с разкази („Кучето на терасата“ и „Микро“), както и един роман, „Софийски магьосници“, който тъкмо излезе!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книгите, които най-силно са ми повлияли, може би са тези на Селинджър. Ето защо:
И тогава се случи нещо страшно. Изведнъж ме порази мисълта, че дори един ден да се науча да живея спокойно, разумно и почтено, аз навеки ще бъда обречен да бродя из някаква градина, в която растат емайлирани цокала и подлоги, а в средата й стърчи безок дървен идол-манекен с евтин бандаж за херния…
Колкото до втория въпрос – щом започнах „Изворът“ на Ранд, изтрих фейсбука си и всички социални мрежи.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Само ако книгата ме е зарибила сериозно – иначе гледам да го избягвам.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Всичко. Четенето повече от писането позволява по някоя бира тук-там.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам с молив и чиста съвест. Мисълта да драскам с химикал определено ме ужасява – освен ако не е пожелание/автограф.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По всички изброени начини, освен това: с кибритени клечки, продупчени билети, забравени мартенички и каквото ми попадне.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, обикновено на периоди.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете, разбира се. Книгата е толкова повече от изданието си.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи дали главата настоява да бъде дочетена. Обожавам книги, които не ме оставят да си легна!
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Определено.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да. Също като „истинските“ хора, героите ни дразнят, защото проектираме върху тях нещо от себе си. Какво по-ценно може да ни донесе една книга от психологически инсайт?
Какво четеш в момента?
„Човек на име Уве“ и „За литературата“ на Еко.
Коя е последната книга, която си купи?
„Дзен в изкуството да пишеш“ на Бредбъри – заглавие, което много обичам и с нетърпение чаках да излезе на български. Това е една от онези книги, в които няма смисъл да подчертаваш, защото ще ги нашарих целите. Препоръчвам!
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Гледам да го карам „дзен в изкуството да четеш“ и да не почвам повече от една. Рядко се получава.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
По паркове, във фотьойли, в леглото на светлината от нощната лампа или в автобуса, докато пътувам… Ако книгата ме сграбчи, мястото всъщност е без значение.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Всичко освен самостоятелни издания, които стават на поредици против природата си.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Със сляпа субективност завирам в ръцете на невинните Туве Янсон, Кортасар, Кристин Димитрова, Геймън, Пратчет, Селинджър, стихосбирките на Мария Калинова и Никола Петров… и още много други.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Когато порасна и почна да организирам библиотеката си, ще бъде по жанр. Дотогава всяко търсене на конкретна книга наподобява ловна експедиция.
