fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Мелина-Елина Бондокова

7 мин.

Мелина-Елина Бондокова е родена на 2 януари 1985 г., завършва Анимационно кино и режисура и работи като илюстраторка на детски книги и анимационни филми. Познавате творчеството ѝ от поредицата „Приключенията на мотовете“ и книгата „Моите красиви рога“ на Радостина Николова, както и от „Миризливците“ на Девора Джамбова и „Шепа случки за доброто“ на Енио Колосанте, в която участва с още четирима илюстратори. Ето какво ни разказа за себе си младата илюстраторка:

„Казвам се Мелина-Елина и съм илюстратор. На детски книги и анамации и… на други неща. Аз съм едно обикновенно момиче (казвам „момиче“, защото още свиквам с мисълта, че прехвърлих 30 и имам две деца… още свиквам, че имам едно :) . Аз съм едно обикновено момиче, от един обикновен град и имам възможност да съм част и да работя по невероятни проекти с прекрасни хора. Да прочета нешлифовани текстове, които впоследствие да вълнуват десетки деца и възрастни, да дам облик на думите и героите в тях. Да измислям сюжети и визии за различни реклами и настроения в декорите на театрални постановки.

Разбира се, най-хубавото е, че работата ми не е самотно занимание :) В повечето случаи това става възможно с колеги от „Павилион Криейтив“. Една готино място, с което се гордея, защото ме срещна с много талантливи хора. Да си кажа правичката – харесвам си работата! Ама много! Като виден представител на зодия Козирог съм работохолик. Имало е случай, в който за една седмица съм рисувала три книги и друг, в който за пет дни направих сто илюстрации. Е да, бяха черно-бели, ама бяха 100!

Също, като един виден Козирог съм и скъперник, ама на хора. Ами скъпи са ми, обичам да правя подаръци и да радвам близките си. И затова, когато ми е криво, предпочитам да изляза и да се разходя. Опашата лъжа! Когато ми е криво, всички си намират работа и изчезват безследно. Надявам се да се добие някаква обща представа за мен. Е няма да излезе полицейски портрет, но съм насреща за нов опит в описанието на въпроса „Кой си..?“.

А сега е време да надникнем и в книжния свят на Мелина-Елина Бондокова!

pooh illustrationКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Разбира се, че Мечо Пух, но не заради безбройните приключения или пресантиман към А. А. Милн. В изданието, което притежавам, има написано пожелание от брат ми. Всяка книга, която прочета, ми дава нещо, променя нещо в мен и обяснява друго. Странна сила имат тези символи, запечатани на лист хартия. Като помисля, най-въздействащи са ми били автобиографичните книги на Чарли Чаплин и Мелина Меркури.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Обичам да чета и ако книгата ме грабне, не я оставям. Чета, докато обядвам, вечерям, докато ям чипс, сладолед или нещо друго. Нямам фиксирана храна за четене :)

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Харесва ми да започвам да чета с кафе и да затворя последната страница със студена бира.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, не отбелязвам, но го намирам за грешка, защото ако го правих, щях да мога да препрочитам моменти и цитати, които са ме впечатлили. Обичам да рисувам дигитално или на хартия герои и моменти от книгите. Да ги визуализирам така, както са ми повлияли. Понякога успявам да хвана само характера или настроението на книгата, но нещо все да ми убягва.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставям книгата отворена. Ако сложа разделител, значи не ми е интересна и ще остане така с месеци. Може и изобщо да не я прочета. Да я оставя отворена, е като недовършена работа. Не можеш да я подминеш. Книгата те чака.

Илюстрация от поредицата „Приключенията на мотовете“ от Радостина Николова

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Всичко, което ми хареса. Но често художествената литература ме грабва. Има някаква магия в това да надникнеш в съзнанието на автора. Да видиш през неговата призма и по начина, по който той усеща детайлите. Да чуеш ритъма в думите, които е написал. Чувстваш, че общуваш.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени. Друго си е в чантата да ти тежат 700 страници печатана хартия, а не 150МБ.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи каква е ситуацията и момента, до който съм стигнала. Понякога мога, но понякога стигам до следващата глава и си казвам „Айде, още една глава, 15 листа какво са?“. И така, с по 15 листа на глава и то се съмнало.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако авторът ме дразни, пак ще прочета книгата, но като затворя последната страница, едва ли писателят ще ми е станал по-симпатичен. Има разлика между професионалист и човек. Познавам много професионалисти, които са малко човеци. Не мога да чета книги с ритъм, който не ми допада. Или такива, които са пълни с клишета или прекалено описателни и бавни.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Мисля, че книгите, филмите, картините имат за цел да те провокират, а какво по-хубаво от това да изпитваш емоции към някой от героите? Значи авторът си е свършил работата и персонажът има характер, пълнеж.

Какво четеш в момента?
Нищо. Нямам време. Книгите много ми липсват и тези въпроси ме изпълниха с носталгия.

Коя е последната книга, която си купи?
„Алиса в Страната на чудесата“.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Така и не разбрах тази опция на телевизора „картина в картината“. Та така и с книгите. Чета по една книга.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, харесва ми да чета навсякъде. Като тийнейджър четяхме книги с най-добрата ми приятелка в старата волга на вилата. Четяхме на глас – докато едната четеше, другата слушаше и люпихме слънчоглед. После се смяняхме и така десетки книги.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Странна работа сме хората. Като приключиш хубава книга, си казваш: „Ей сега ‘що няма втора част?“. А като прочетеш книга от поредица: „Е, сега, какво толкова, не можа ли да я събере в една книга!“. Та, попадала съм на прекрасни поредици и още по-хубави самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Разменяме си книги, което ми напомня, че имам да си събирам две-три заглавия оттук-оттам.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Те са част от дома и ги аранжирам на различни етажерки, лавици, мебели. Не съм привърженик на традиционната домашна библиотека.

Снимка на публикацията: Личен архив