Милена Андреева вярва, че смисълът на работата ѝ е в приноса към общността – убеждение, което определя професионалния ѝ път като държавен служител с интереси в стратегическото планиране, развитието и иновациите в публичните политики. Опитът ѝ включва роли като лектор в Института по публична администрация, научен сътрудник към Дипломатическата академия в Токио, автор на публикации и ментор на млади изследователи.
Нейният свят е мост между древните мъдрости и модерното, разчупено мислене – хармония, провокирана и от образованието ѝ в Корея и Япония. Ако трябва да се опише с няколко думи, те биха били: кураж, дисциплина, фокус и взаимодействие. Мога да потвърдя, че тя е тяхно олицетворение, защото ги видях в действие тази пролет. С Милена участвахме в програмата Leadership Education in America Program (LEAP), която ни зареди с арсенал от умения, с които да правим страната ни едно по-добро място за живеене. Между другото, програмата вече набира участници за следващото издание – вижте повече тук, а след това надникнете в книжния свят на Милена!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Не помня книгите, които съм прочел, точно както ястията, които съм изял, но все пак те са ме създали“ е казал известният американски мислител Ралф Емерсън. Всяка книга ни обогатява, повече или по-малко, и сформира възприятието ни за света около нас. Сред тях обаче за мен се откроява „Война и мир“ от Лев Толстой, която прочетох в ранните си години, но остави у мен усещането за превратностите на живота, важността на стратегическите решения, ценността на мира и противопоставянето на хуманизма и диктатурата. Темата за мира и сигурността стана фокус в образованието ми, а след това и професионално направление.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Обожавам да си записвам цитати от книги и сентенции на известни личности. Възхищавам се на това колко много мъдрост и въздействие може да носи само едно изречение. Привърженик съм на писането и оставането на моята следа върху белия лист, а не да отбелязвам в самата книга.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Сред последните ми отбелязани цитати са: „Да живееш само за да си спомняш, е тъжно щастие. Паметта е полезна само ако създава“, „Ключът се намира в безкрайно малкото“ и „Всичко сигурно е плод на равновесието“. Книгата на Морис Дрюон „Мемоарите на Зевс“ е сред настолните книги, които често прехвърлям отново и отново.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Допадат ми историческите романи и романизирани биографии на известни личности. Опознавайки историята и преживяванията на хората, оставили следа в нашия свят, се уча от техните успехи и предизвикателства. Срещата ми през книгите с необикновените обикновени хора ме вълнува дълбоко и ме провокира да се питам как аз бих постъпвала на тяхно място.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Бих казала, че съм взискателен читател по отношение на поезията, защото тя трябва да съумее да докосне въображението и да те накара да съпреживяваш, но с много по-малко думи. Препоръчвам стихосбирката „Завръщане в Александрия“ на талантливия Росен Кукушев, която той описва като портокал със свеж цитрусов вкус. Ето и един от любимите ми негови стихове:
надявам се да ти тежа
колкото тежи вятъра
ни повече
ни по-малко
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
И тъй като вече споделих колко обичам цитатите, ще си послужа с един на американския комик Граучо Маркс: „Намирам телевизията за много образователна. Всеки път, когато някой пусне телевизора, аз отивам в другата стая да чета книга“. В този ред на мисли, театралната постановка „Ревизор“ по Гогол в Театър „София“ грабна вниманието ми. Най-вече ме впечатлява идеята, че всеки вижда през своята призма това, от което се страхува или иска да види.
С кой писател би се запознал на живо?
Възхищавам се на Мария Лалева. Книгите ѝ са дълбоки, разтърсващи, философски, но същевременно и много лични. В интервюта тя излъчва скромност, а всъщност чрез думите си умее неусетно да се вмъкне в най-скритите кътчета на душата и да провокира емоции, размисли, равносметки. Истинско щастие е, че имаме все повече български писатели, които издигат литературата на още по-високо ниво.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Поддръжник съм на традиционното четене, независимо дали на електронен или хартиен носител.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Каквото и да ми коства – трябва да изчета главата докрай. Доверявам се на автора, който знае къде да постави точката и да задържи интереса към следващата част. Книгата, независимо от вида си, изисква нашето пълно внимание и отдаденост.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Всеки герой носи някакво послание и е създаден, за да ни обърне внимание на нещо. Щом е успял да ме подразни, значи съм вложила емоция в книгата и съм научила нещо. Дори и то да е в посока „обещавам си никога да не се държа или да постъпвам така“, а това има потенциал да нареди книгата в графата „любими“.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
„Музата на Виена“ на Каролине Бернард.
Коя е последната книга, която си купи?
„Шейхът като CEO. Уроци по лидерство от Мохамед бин Рашид Ал Мактум“. Дубай впечатлява с изключителния си прогрес, в резултат на множество иновативни, ориентирани към бъдещето стратегически решения. Бързо ме грабна тази книга, съдържаща ценни уроци по лидерство, подплатени с реални истории от ОАЕ. Като възпитаник на Корея и Япония, а наскоро и завършила лидерска програма в Америка, за мен е от голям интерес да сравнявам различните управленски практики и подходи.
С коя книга би казал „обичам те“?
„Пет съставки по средиземноморски“ или „Моето меню за 15 минути“ на Джейми Оливър. Все пак трябва храна не само за душата, но и за тялото.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Припознавам се в думите на Гюстав Флобер, че не трябва да се чете, както правят децата – за забавление, или като амбициозните – за целите на обучението, а да се чете, за да живеем. Чета с внимание и се задълбочавам във всеки ред, търся своята истина, поради това се посвещавам само на една книга.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Харесва ми пъстротата на книгите и затова в моята библиотека са подредени най-често по реда на закупуването или подаряването им. Различните големини, цветове, шрифтове ми носят усещане за разнообразие и илюстрират колко широк е светът на книгите, които притежавам. Когато търся нещо конкретно, задължително преминавам през много заглавия, но какво по-прекрасно от това да си напомняш всеки път какво съкровище си имаш.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Често подарявам и препоръчвам „Пасиансът на архангелите“ на Мария Лалева. Тази книга ми беше подарена от скъп приятел и е своеобразния начин да предам нататък тази безценна за мен книга и нейните житейски поуки.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
