В навечерието на новото издание на Дни на предизвикателствата 2015″ (1-3 декември) – фестивал за екстремни спортове, туризъм и екология, ви представяме читателските навици на едно от лицата, стоящи зад него: Момчил Дамянов. Планински водач от почти 20 години в „Одисея Ин“ с френски език, с Момчил се запознахме на филма „Свръзка“ и ми беше посочен като човекът, който е ходил на връх Триглав, Словения. В този период мечтата за Триглав не ме напускаше. Препоръката ми беше достатъчна, планинският водач – наличен и се втурнах да организирам хора. Подготовката ни беше с катерене по виа ферата и качване на връх Мальовица по североизточното ръбче. Доверието беше спечелено. Месец по-късно качихме и слязохме първенеца на Юлийските Алпи и национален символ на Словения – в. Триглав (2864 м.) – по-нисък от Мусала, но технически по-труден. За Момчил – забавление, след като е бил на Монблан, Гросглокнер, Олимп, Фагараш в Румъния, трекинги в района на Еверест и езерата Гокио, Мера Пик, Обиколката на Анапурна и още, и още…
Известен в средите на планинари, катерачи и алпинисти, познаващ историята не само на българското планинарство в последните 20 и повече години, Момчил е от четящите хора, с изграден вкус и отношение към книгите. Един от съставителите на сборника „Планините отблизо“. Преподавател към Асоциация на планинските водачи в България, незаменим консултант за специализирана литература, също и за екипировка, и за места. Може да го срещнете в магазин „Стената“, част от екипа му от създаването през 1996 и да ви разкаже любопитни факти за личности и изкачвания, за маршрути и метеорология. Както обича да казва, страстта му към планината е споделена от семейството му.
Какво са книгите за теб?
Необходимо присъствие. Трудно ми е да си представя живота без тях… Израснал съм в малък дом с голяма библиотека (над 4000 книги на 45 квадратни метра…). Непрекъснато ми се е говорило за книги, баща ми ми е чел много, преди аз да почна сам да чета. Като малък четях много. Да потънеш в хубава книга остава за мен едно от най-големите удоволствия на света, въпреки че си го причинявам все по-рядко.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Всяка хубава книга ми е повлияла по един или друг начин, карала ме е да се замислям. Няма една или няколко – много са. И то най-вече от годините в които съм започвал да чета по-сериозна литература, когато съм бил между 12-18 години. Сега трудно би ми повлияла много една книга. То и аз вече малко чета…
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Случва се, ако ме е погълнала много книгата, но го правя просто защото съм гладен и се налага. Иначе не ям докато чета, не са много съвместими тези две действия…
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от сезона и настроението, но най-често някакво хубаво силно алкохолче.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Само по техническа литература и учебници си позволявам това, но никога по художествена.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Гледам делител да слагам, но често я оставям отворена, от мързел, никак не е добре това…
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но напоследък по-скоро техническа, когато се наложи. Тъй като художествена не ми се налага да чета по принуда и затова ми се случва все по-рядко да я чета. За съжаление…
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Само хартиени, нещо въобще не мога да свикна с тия киндъли. Но ако някой ми подари, мога да опитам, изглежда практично…
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Задължително до някакъв логичен завършек, край на глава или поне на действие.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Естествено. Защо да си губя времето?
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не виждам какво общо има между главните герои и добрата книга. Не чета книгата заради главните герои, а заради написаното в нея.
Какво четеш в момента?
Техническа и историческа литература за планинарство и алпинизъм, статии от специализирани списания. Например Yves Ballu, автор „Les alpinistes“. Скоро си я купих и се боря с нея. От Франция си домъкнах един куп списания, най-вече извънредни тематични издания на Montagnes magazine във връзка с различни годишнини. Вътре се откриват интересни статии, информация, архивни снимки, които няма къде да се намерят другаде. „Непосилната лекота на битието” ми е захвърлена недовършена до леглото, да видим едноименния филм, дали ще ми върне интереса към нея…
Коя е последната книга, която си купи?
Както вече споменах Yves Ballu, автор „Les alpinistes“: история на алпинизма в Алпите от зараждането му до 80-те години. Интересно е твърдението на автора, че след края на 80-те няма какво ново да се случи, всичко е вече измислено, само може да се подобряват бройки върхове, стени и времена. Т.е. алпинизмът се е изчерпал. Взех я от една огромна шатра с хиляди книги, от които исках да си взема няколко десетки (цена между 20 и 40 евро…). Изборът беше труден… На един приключенски фестивал в Албервил, Франция. Но пък случайно уцелих – авторът ще присъства на филм-феста в Банско в края на ноември, току виж сме се срещнали.
Библията на американския алпинизъм „Mountaineering: the Freedom of the Hills“, на френски език, ми е на нощното шкафче и през вечер-две я разлиствам, не толкова за да науча, но за да не забравям някои неща.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Техническа литература мога по много едновременно, то това е нормалният им начин на ползване. Художествена – само една, почна ли друга, значи предната ще остане недовършена…
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Потъна ли в книгата, ми е все едно, а до тогава – спокойно и тихо. Способен съм да чета, ходейки из града, ако не съм успял да довърша книгата на спокойствие.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не съм се замислял, но добрите книги май са самостоятелни издания? Всъщност не знам какво означава точно поредица от книги… Ако става дума за това някое издателство да подбира книги тематично в поредица, може да се окаже, че има няколко книги от дадена поредица, които ме интересуват. Следя какво издават издателство „Вакон“ и „Кибеа“, намира се по нещо интересно от време на време. Чакам сега книгата на Райнхолд Меснер „Свободата да бъда там, където искам“, подготвяна от „Вакон“, но да видим превода как ще е първо, че е тенденция планинарските книги да се превеждат калпаво…
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Добре познавам планинарската литература, там знам какво на кой да препоръчам. Някои емблематични издания, с които начинаещите трябва да започнат – „Звезди и бури” на Гастон Ребюфа, „Категория на трудност” на Владимир Шатаев, книгите на Людмил Янков…
За другата съм лайк, по-скоро на мен ми препоръчват. Би трябвало да се препоръчват книги за конкретен случай и човек, а не любимия автор по принцип…
Има няколко общочовешки, с много добро чувство за хумор книги, които препоръчвам на хора, с които се запознавам. Например „Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс и „Майстора и Маргарита” на Булгаков. Ако човекът не ги хареса и не успее да ги прочете, това много повлиява на мнението ми за него, едва ли добре ще се сработим…
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Дай Боже някога да организирам библиотеката си! Най-вероятно ще е по жанр, не е ли това основната разлика при книгите?
За момента са нахвърляни по етажерките, само планинарските са подредени, че ги ползвам като справочна литература непрекъснато. Но то и една библиотека – 250-300 книги. Нямат толкова нужда от подреждане. Като нараснат повече, сигурно ще направя като баща ми – каталог с имената и местоположението им.
връх Триглав, Словения
юли, 2015.
Снимка: личен архив
