Нели Василева е един от хората, на които искам всеки път, когато се виждаме, да подарявам книга. И общо взето ми се получава, но обикновено си тръгвам и с набелязана за покупка, по нейна препоръка, интересна книга. Тя е експерт „Култура и вероизповедания“ в Община Монтана и е в основата на голяма част от културните събития в града, главен обучител в групата за неформално обучение по журналистика „Клуб Медии“ към Младежкия дом, а през годините е работила като журналист и PR, водещ и сценарист на множество събития в северозападния град. Освен всичко останало Нели е запален читател, първият победител в конкурса „Аз чета с Мама“, затова и не е случайно, че я питаме „Как четеш?“
Какво са книгите за теб?
“Като слънцето и въздуха за всяко живо същество”… Това ми хрумна първо! Отвъд неизбежната ирония, с която може да се интерпретира този цитат, отнасящ се за една “вечна дружба”, наистина така възприемам книгите.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно ми е да определя. Много са. Всяка книга променя по нещо у всеки то нас. Първият ми спомен за съдбовна за мен книга е „Малкият принц„. На 14 г. за рекордно кратко време изгълтах тетралогията на Талев „Железният светилник“ и томовете на Димитър Димов.Това беше истински почти денонощен маратон на четенето. Бях като обсебена! Освен с мъдрост бях възнаградена с късогледство. Това, ако не е промяна? В този период прочетох и десетки биографии на велики художници и актьори, които посяха у мен любов към визуалните и сценичните изкуства. Завинаги.Променила съм много неща у себе си, респективно и в живота си благодарение на книгите по психология. Много важни за мен бяха книга е „Анатомия на човешките отношения“ на Моника Аргайл и Майкъл Хендерсън и „Влиянието. Психология на убеждаването“ на Робърт Чалдини, както и книгите на Ерих Фром, Едуард де Боно, Даниъл Голдман, Тони Бюзан.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Сравнително рядко, главно когато чета по задължение (т.е. книгата трябва да бъде прочетена не заради самата нея и не за удоволствие, а поради някакъв прагматичен интерес – например нужна ми е по повод работа). Ям и когато чета маратонски, т.е. налага се да погълна и осмисля огромно количество текст за кратко време. Вероятно тогава стресът ме кара да посягам към храната. Сурови ядки – това за мен е подходящата гарнитура за четене.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Напитките, които обикновено предпочитам – кафе, зелен чай, вода и фреш.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ооо, да! Подчертавам безмилостно. Всичко, което ме впечатли. Често най-най-най-силните за мен пасажи ги отбелязвам и с грамадно калиграфски изписано или развълнувано надраскано NB!!! Този читателски вандализъм не си го позволявам спрямо чужди книги. От тях вадя цитати в тефтера си. За да не ми тежи на съвестта, че обезобразавям книгите, натрапвайки на следващия читател моите акценти, предпочитам да си купувам онези от тях, които са ме впечатлили, след като съм ги прочела от публичната библиотека или след като са ми ги заели приятели.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставям между страниците химикалката, с която подчертавам. Напоследък много от книгите се продават със собствен книгоразделител. Използвам и него.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Макар че напоследък не ми остава време за лукса да чета художествена литература. Дори се шегувам, че е хубаво, че мои приятели издават книги и било от интерес към самите хора и творбите им, било защото трябва да организирам представяне, се налага да ги чета.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Категорично хартиени! Отдавна ми е трудно да пиша на ръка, но ми се струва, че винаги ще предпочитам книги на хартиен носител. Усещането е различно. Опитвала съм с електронен четец, но… не ми допада. Очевидно съм old-fashioned.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа да дочитам главата преди да оставя книгата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Правила съм го, но не защото ме дразни, а защото мисловният регистър на автора не е в резонанс с моя. Преди две седмици ми се случи. С известно неудобство ще споделя, че към 230-та страница върнах обратно на лавицата в библиотеката си “Панаир на суетата”. Стана ми тегаво. Така завърши безславно един неуспешен опит да препрочета шедьовъра на Текери може би 25 г., след първия му прочит, който ме погълна… “захвърляла” съм и “Нощ в Лисабон” на Ремарк. И то при положение, че непосредствено преди това за един следобед прочетох “Мансардата на бляновете”, за 2-3 седмици “На Западния фронт нищо ново”, “Триумфалната арка”, “Трима другари”… Необяснимо е някак си. Може би се бях преремаркирала.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Защо не?
Какво четеш в момента?
„Кривата на щастието“ на Иво Иванов. Запленена съм!
Коя е последната книга, която си купи?
Вчера купих „Семейство Тъпашки“ и „Вещиците„ на Роалд Дал, „Лили Чудото и пътешествието да Мандолан“ на Книстер и „Приказки колкото усмивка“ на Джани Родари за дъщеря ми. Учебниците също са книги, нали? Тогава да добавим и „Гражданско право – Обща част“ на Мария Павлова, за сина ми. За себе си… преди 2 месеца купих „Оптималното хранене вече е лесно“ на Патрик Холфорд.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета си по няколко наведнъж.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимото ми място е леглото, а време – винаги, когато успея да открадна.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Като се замисля, май предпочитам самостоятелни издания. Макар че строените в библиотеките у дома томове на повечето издавани у нас книги на Арчибалд Кронин, Ремарк, Гришам, Артър Хейли, Стивън Кинг, Хорхе Букай, събраните съчинения на Чехов, Юго, Фройд, Юнг, Фром и много класици подказват някаква колекционерска страст…
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Зависи от приятеля, от ситуацията и етапа от живота, в който се намира.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Художествената литература – по автори, а научната – по теми.
