С Рая се запознах по време на окупацията на Софийския университет миналата година. Оттогава страшно се радвам на всички проекти, с които се захваща, защото те са част от работата за нужната и качествена промяна, която всички искаме да видим в България. Рая е само на 22 г., студент е във Философския факултет на СУ, интересува се от съвременна философия и проблемите на XX век. Грижи се за страхотното онлайн списание Banitza.net, където ще се радва да й пишете. Вярва в силата на езика и разговора като инструмент за разбиране и пресечна точка на хора, места и събития. Заради всичко това днес Ви срещаме с нея и читателските й навици в „Как четеш?“
Какво са книгите за теб?
Разговор и пътуване, изгубване и откриване. Посвещение. Възпитаване на вкус. Възможност да се докоснеш до друг човек, друго място и време – изобщо до някаква другост, която да опитомиш; да повярваш, че е възможно да получиш разбиране на нещо отвъд себе си поне за малко. В този смисъл книгите са нещо много лично.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много са били важните автори и книги за мен. В гимназията това бяха Чехов, Достоевски, поезията и музиката на „Нова Генерация“, които открих с „Поздрави от мен боговете“ на Димитър Воев, Вечерният тромпет на Борис Христов, „Репортажите“ на Георги Марков… Всичко това дава отражение и днес, когато авторите и книгите са други и чета повече научна литература. Опитвам се да стоя по-близо до поезията, това не се е променило – мисля, че за мен тя остава най-важна.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Избягвам да го правя. Хапването ме разсейва, макар че когато чета Мураками се случва наистина да огладнявам.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нищо конкретно. Но си мечтая някой ден да чета „Триумфалната арка“ на Ремарк и да пия калвадос някъде на юг, близо до морето.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Почти винаги чета с молив в ръка. Особено научна литература, но художествена – също. За мен е много важно да отбелязвам думи, пасажи, епизоди. След това по-лесно се връщам към тях – те са пътеводители през онова, което е било особено важно за мен в книгата, случва се да ме вдъхновяват за мои текстове и идеи, а понякога просто имам нужда да ги препрочета отново.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Често запомням точната страница, до която стигнала и нямам нужда от специален знак – имам добра памет. Книгоразделител или молив са другите опции.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Няма измъкване – и двете. Напоследък чета предимно научна литература, свързана с работата ми в университета, а художествената е останала по-скоро за удоволствие, когато уловя свободно време. Двете са неразделни, при мен по-скоро се допълват, отколкото да си пречат
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Предпочитам хартиените издания – често си купувам стари книги от букинистите по улиците. Нямам електронен четец и все още не усещам необходимост да си купя – чета отделни научни статии или части от книги на компютъра си, но те са за работа, епизодично. Иначе избягвам и не ми е комфортно.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не държа да прочета главата докрай, а често просто няма и как, когато съм навън. Ако е необходимо после се връщам назад, за да си припомня.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
По-принцип внимателно подбирам какво чета, винаги имам „подготовка“ – рядко започвам нещо напълно непознато. В този смисъл експериментите са малко и трудно попадам на нещо, което да ме подразни до такава степен, че да не го дочета. Но случи ли се, разбира се – отказвам се, има и други книги на опашката.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, „лошите“ често са ми по-интересни от „добрите“.
Какво четеш в момента?
Куп неща. Страхотната антология „Цветя от края на 80-те“ на Румен Янев, Емил Братанов и изд. „Парадокс“ е едно от тях. Останалите – дебели книги за сесията в университета. Също така ежедневно чета статии и текстове за списанието ни Banitza.net, изпращани от автори и читатели. Това ми доставя истинско удоволствие – вече не си представям деня без него.
Коя е последната книга, която си купи?
„Соц гурме“ на Албена Шкодрова. Все още не съм я започнала.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги по няколко наведнъж. Неизбежно е, липсата на време го налага, но се свиква – дори си мисля, че ме прави по-съсредоточена и организирана.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде и винаги, когато мога. В чантата ми винаги има книга – от Кант до „Соц гурме“ – зависи какъв ден ми се е паднал. Напоследък обаче предпочитам тихите места – прекарвам доста време в библиотеката, шумът започва да ме разсейва и четенето в трамвая например вече ми е трудно.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Харесвам поредици, особено що се отнася до научна литература. За мен е интересно да откривам последователности, да виждам как дадена работа се задълбочава и разгръща.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Навътре“ на Стефан Иванов беше коледният ми подарък за няколко близки мои приятели тази година.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Трудно – рафтовете не ми достигат и книгите ми се озовават навсякъде из вкъщи. Хаос, но добре организиран – винаги знам кое къде е. Иначе се старая да ги подреждам тематично – научна литература, художествена, поезия, литература на английски и т.н.
