fb
Как четешСпециални

Kак четеш: Савина Николова

7 мин.

За себе си Савина казва, че е навлизащо в средната възраст девойче, което от седем години издава книги. Аз обаче бих започнала по друг начин. Тя е едно от двете момичета (а всички знаем, че момичетата са имунизирани от средна възраст) от „Orange Books“, които страшно се забавляват, докато издават книги, и им личи – изгледайте поне едно тяхно видео и ще се уверите сами. Другата книжна фурия, с която другарува по бюро, е Деси Желева. Савина има и други поводи за гордост – завършила е Първа английска гимназия и Книгоиздаване в СУ, гледа хубави филми, пие хубава бира, вижда се с хубави хора, а днес ще разберем и кои са хубавите книги, които не спира да препоръчва.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Имало е различни такива в различните периоди от живота ми. Като дете това беше „Без дом“ на Хектор Мало – книга, която безмилостно разби детското ми сърце на милиони парчета и за първи път ми показа какво е да страдаш за литературен герой. Малко по-късно същото се случи и с „Малкият принц“, която днес вече звучи някак банално, когато бъде спомената като любима книга, но няма как да я пропусна. В тийнеджърските ми години се сблъсках с „Игра на живот“ на Кен Гримуд, която ме накара да се замисля по-сериозно върху изборите, които човек прави в живота си. Преди няколко години „Елизабет е изчезнала“ на Ема Хийли ми показа как живеят и какво изпитват хората с деменция, каквато постепенно развива моята баба. „На изток от рая“, „Облакът атлас“, „Ужасно силно и адски близо“, „Момчето с раираната пижама“. Мога да продължа още дълго, тъй като има много книги, които са ме накарали да гледам на живота по различен начин.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“? 
Категорично не. Изпитвам панически ужас от това страниците на някоя книга да страдат заради моите стомашни прищевки. Никога не го правя. Ако съм гладна, просто хапвам, а после сядам да чета. Твърдо съм казала „не“ на мазните страници и отпечатъците от шоколад.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
И течностите често държа далеч от книги, но не чак толкова стриктно. Случва се до мен да има чаша кафе (в домашни условия е по-скоро миникупа – като тези, които ползват във FRIENDS).

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
Вече трябва да ви е станало явно, че съм book nazi, което автоматично означава, че драскането по книгите е може би най-недопустимото нещо. Преди години използвах една тетрадка, в която записвах цитати, които ми харесват. Сега вече си ползвам телефона, в който записвам някакви неща, докато чета. При наличие на много голям мързел просто снимам параграфа, който ме е впечатлил, и продължавам напред.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
Обожавам книгоразделители. Събирам всякакви и имам кутия, в която ги държа. Когато започвам нова книга, избирам книгоразделител, който по един или друг начин ѝ отива. Ако бързам или пък не съм вкъщи, използвам подръчни материали (хартийки, визитки, картички), но НИКОГА не прегъвам страници.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
Предимно художествена, да не кажа в 99% от случаите… хайде, нека са 97%. Добре осъзнавам, че процентът е скандално висок, и давам всичко от себе си да не е такъв.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 
Предпочитам хартиените, но често чета електронни, тъй като работата ми го изисква.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Когато чета през деня, винаги довършвам главата докрай. Вечер обаче няма как да спазвам такова правило, тъй като съм от хората, на които като им се доспи, няма значение колко им е интересна книгата – заспивам насред изречението.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Дълго време ми тежеше на съвестта, когато захвърлях книги, затова го правех много рядко. С времето станах една идея по-смела в тези ситуации, за което ми повлия и Деси, която винаги казва, че ако една книга не ѝ допада, няма намерение да си губи времето с нея.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Хммм. Чак сред любими може би не. Обичам да харесвам героите или поне един от тях. Досега не съм попадала на книга, в която всички да ме дразнят. Винаги намирам поне един, заради когото да продължавам да чета.

Какво четеш в момента? 
В движение слушам Becoming на Мишел Обама, която скоро приключвам. Преди известно време реших да видя как ще се справя с аудиокнигите. Засега съм доволна, макар да ми е по-лесно да слушам нехудожествена литература. Иначе чета един магически детски роман, който проучвам за издаване, така че няма да споделя заглавието му, но ще кажа, че вероятността да го видите на български език се увеличава с всяка страница.

Коя е последната книга, която си купи? 
„Безсмъртниците“ на Клоуи Бенджамин („Анишър“, импринт на „Егмонт“).

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
Чета по една. Понякога комбинирам две, но задължителното едната трябва да е нехудожествена.

Имаш ли си любимо място/време за четене? 
Изпитвам огромни симпатии към дивана вкъщи. Събота следобед ми е любимо време за четене.

Byagashtiyat chovek Stivan King

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Не дискриминирам по този показател. Стига историята да ми е интересна, нямам предпочитания дали ще е в един или пет тома.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Разбира се. Джон Стайнбек е авторът, чието име бих крещяла по улиците, за да се чуе от повече хора. Силно бих препоръчала и „Бягащият човек“ на Стивън Кинг – книга, която невинаги е нареждана до най-популярните му, но която безкрайно харесвам. На всеки тийнейджър (а и не само) бих препоръчала „Думи в тъмносиньо“ на Кат Кроули и то не защото е издадена от „Orange Books“, а защото разказва искрена, топла и прекрасна история за любовта и книгите.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
Единствено по жанр. Макар да съм била книжар доста дълго време, нямам намерение да изпадам в крайности в собствения си дом и да използвам азбучна подредба.

Снимки: Личен архив

[ + ]