Стен Дамянов е илюстратор, аниматор и комикс артист, създал един от най-обичаните герои в социалните мрежи. Киселият заек от фейсбук страницата „Просто Спас“ завзе сърцата ни с безкомпромисния си хумор, острото осмиване на българските абсурди и окарикатуряването на вбесяващите образи, с които се сблъскваме всеки ден на улицата или по телевизията. През септември Стен публикува книжния си комикс „Просто Спас“ (изд. „Ciela“), но и преди сме виждали името му по кориците – той е художникът на „Българите! Забравените постижения“ от Делян Момчилов и на комикса „Ракиямен“ от Кристиан Чарли Танев. Самият Стен се определя като борец срещу българската простотия, цензурата и липсата на критическо мислене – битка, в която книгите несъмнено му помагат. Научете повече за читателските му навици при нас!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Не съм се замислял до момента, но може би поредицата за „Хари Потър“. Започнах да чета творчеството на Роулинг, когато бях на десет-единадесет години, и това доста оформи мирогледа ми.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не се храня докато чета, много трохи попадат между страниците и при разгръщане книгата хруска, а това ми скапва нервната система.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай, кафе, джин, бира – зависи от тона на книгата.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Една скъсана хартийка върши перфектна работа за тази цел. Никога не драскам по книгите.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Отбелязвам с каквото намеря – касова бележка, листче за цигара, найлонова торбичка, листо, запалка, консерва с риба, чорап, книгоразделител, понякога дори с друга книга.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена. Повечето автори на нехудожествена литература имат видеолекции в мрежата. Предпочитам да гледам там, защото добивам по-голяма представа за човека и по-бързо усвоявам информацията.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени. В тях има повече чар.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги чета докрай, за да нямам гадното чувство на незавършеност.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Случва се рядко, но да. Винаги давам шанс, като чета поне до средата.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Разбира се. Аз като автор например създавам персонажите си възможно най-дразнещи, защото това ги прави по-интересни.
Какво четеш в момента?
Препрочитам „Проницателят“ на Анди Андрюс, една от най-позитивните книги, на които съм попадал. Докато е отворена, усмивката не слиза от лицето ми, а аз по принцип не съм от най-усмихнатите хора.
Коя е последната книга, която си купи?
Луксозното издание на „Властелинът на пръстените“. Чакам да се поосвободя малко от работа, за да мога да се „толкинизирам“, както подобава.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по три наведнъж. Различни жанрове в зависимост от емоционалното ми състояние.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Във влака е най-перфектното място за четене. Уютно е, а и тракането на релсите ме успокоява. Винаги пристигам на гарата половин час по-рано, за да имам половин час повече време за четене.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредиците, защото свършват по-бавно. Когато завърша самостоятелна книга, която ме е стиснала за емоциите, ставам тъжен, защото искам още.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Оцелелият“ на Чък Паланюк (или Поланик, както е правилното произношение). Като цяло всички негови книги са жестоки и ме грабват при първото разгръщане.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр, но май трябва да започна да ги подреждам по цветност, защото е страшна шарения. Художниците на корици напоследък са доста смели в цветовите си решения.
„Просто Спас“ дебютира на „Aniventure Comic Con“ 2018 г., но ако сте пропуснали да се срещнете със Стен в рамките на форума, можете да го направите на представянето на комикса в клуб „Terminal 1“ в София на 27 септември от 19:30 ч.
Снимка: „Ciela“
