Венета е усмихната, излъчва спокойствие и с търпение е готова да изслуша всеки. Тя е креативна и приема сериозно всяко начинание. Най-добре се чувства с онези неща, които са ѝ на сърце – човешките отношения в личен и професионален план, хумора, пътешествията, кафето и усмивките. Със своето изострено чувство за справедливост и присъщото ѝ разбиране за чувствата и емоциите на хората, Венета е готова да съдейства и да помогне, за да може другият да се почувства по-добре и да продължи напред както в личния си живот, така и в своята работа.
Завършила е магистърска програма по Психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и магистратура по Управление на Човешки ресурси. Тя продължава своето обучение в психотерапевтична школа в майсторско ниво и вече е дипломиран базов консултант по Позитивна психотерапия. Към момента Венета Георгиева развива своята индивидуална практика в София. Работи и като специалист „Човешки ресурси“ във фондация „КОНКОРДИЯ България“. Работата ѝ обхваща както административни и организационни дейности – като подбор, договори, графици, протоколи и вътрешна документация – така и човешката страна на екипната динамика.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Може би не е една. Бих казала „Приказка без край“ на Михаел Енде. Защото я прочетох като дете и повярвах, че въображението може да спаси света. А после я препрочетох като възрастна и разбрах, че този свят продължава да е част от същността ми. За мен не е просто история. Напомня ми, че да се изгубиш понякога е част от пътя. И че трябва смелост не само да влезеш в една приказка, но и да излезеш от нея променен.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасява ме да драскам по книги. Но пък обичам да пиша в тетрадки и на хвърчащи листчета (които губя).
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
„Нищо от това още не се е случило. Аз още седя във влака и си представям бъдещето. Но защо ми се струва, че вече е станало? Като че ли се е случвало хиляди пъти преди, като повтарящ се запис от охранителна камера над града. Тя още се подпира на рамото ми, а аз си мисля единствено за това дали имаме контрол над живота си. Как мога да променя бъдещето? Защото какво е съдбата, ако не моментът, в който играеш срещу компютъра на най-високата трудност, свършило ти е здравето и допускаш заветната грешка. Тези мъчителни моменти траят цяла вечност, докато дойде последният удар. Можеш да натискаш паузата колкото си искаш, но това няма да спре предстоящото.“
„Котката и градът“ – Ник Брадли
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
И двете.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Харесвам автори като Рупи Каур, Найира Уахид и Ейда Лимон. В стиховете им няма излишък, има само същност. Истината не е крещяща, но е там – тиха, дълбока, и я усещаш. Те не просто разказват истории, а валидират преживяванията на жени: уязвими, силни, търсещи, съмняващи се, обичащи.
Много харесвам и творчеството на Уитни Хансън и Дан Уитлъм – двама съвременни поети, които говорят за човешките връзки и емоционалните трансформации.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
„Три високи жени“ на Едуард Олби е пиеса, която не просто се гледа – тя се преживява дълбоко и болезнено лично, поне за мен. Говори за неща, които всички се опитваме да отложим: старостта, загубите, самотата, истината за себе си. Харесва ми, защото трите жени всъщност са една и съща жена на различни етапи от живота си. Това е разказ за срещата със себе си и предлага яснота и донякъде болезнена честност. Накара ме да се запитам: „Как говоря със себе си от миналото? Ще мога ли някога да простя на себе си от бъдещето? Какво правя с времето, което имам тук?“.
Също, бях много изненадана, че ми хареса „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте много повече като екранизация, отколкото като книга. Сериалът успява да улови емоционалната интензивност, мълчанията, напрежението в отношенията и неизказаното между героите. А пък силата на визуалните ефекти е невероятна – естетиката, контраста между бедност и красота, между външния свят и вътрешните процеси. Екранизацията показва Неапол по начин, който е жив, суров и въздействащ – нещо, което книгата предава по-сдържано и обстоятелствено.
С кой писател би се запознал на живо?
С Радослав Гизгинджиев, защото пише за болката по начин, който не натежава, а носи надежда. С Георги Бърдаров, заради силата и човечността в историите му. И с Фредрик Бакман, защото неговите герои са тихи, обикновени хора, в които винаги откривам нещо истинско и топло.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени. Винаги хартиени, ако имам избор.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Зависи от книгата. Ако нещо ме е докоснало, предпочитам да остана с него, отколкото да бързам към следващото. Чета повече с чувство, отколкото с дисциплина. Доказателство за това са и започнатите, но недовършени книги, които имам.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, определено. Обичам самоанализата, така че първият ми въпрос винаги е: “Защо ме дразни толкова много и каква част от мен виждам в него/ нея?“.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Чета, както винаги, няколко книги в момента. Лавирам между „Моите приятели“ на Фредрик Бакман, „Петте рани и твоят професионален живот“ на Лиз Бурбо и Натали Сент-Мари и „Гърди и яйца“ на Миеко Каваками.
Коя е последната книга, която си купи?
„Моите приятели“ на Фредрик Бакман.
С коя книга би казал „обичам те“?
Home – Whitney Hanson – нежна, уязвима и пълна с онова усещане за любов, което не се нуждае от големи жестове, а от присъствие и честност.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Няколко, винаги са няколко.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Не ги организирам. Хаос е. Имам книги навсякъде. Дори в работата.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Фредрик Бакман. Всеки път е той.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
