fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Вера Гоцева

6 мин.
Vera Gotseva

Вера Гоцева е журналист и фотограф, гл. редактор на сп. „ФОТОмания”. Има два блога – за цифрова и за лентова фотография –  www.lomovera.com и www.digitalvera.com, а във Фейсбук може да я следите тук. В биографията си има вече две самостоятелни фотоизложби, участие в „Barcelona Design Week” и различни сборни изложби. Има публикувани снимки в „Huffington Post”, „Der Spiegel”, „Granta”, „Capital Light” и др.

Вера е също така съорганизатор на Софийския фестивал на науката и от години е застъпник за човешки права. Известна е с любовта си към лентовата фотография и през 2014 г. е избрана за посланик на ломофотографията в България. Тя е част и от журито на фотоконкурса „Необикновеното в обикновените неща в моя град”, вдъхновен от книгата „Музеят на необикновените неща” от Алис Хофман. Заради това, но и не само, решихме само ден преди откриването на изложбата с най-доброто от фотоконкурса да я попитаме „Как четеш?“

Какво са книгите за теб?
Приятели от детството, мой собствен дом, към който се завръщам и нови посоки, които изследвам с удивление. С книгите сме отражения.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, над която най-силно си се замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Различни книги са белязали различни промени в живота ми. Първата такава е сборникът с разкази на АзимовАз, роботът“, която прочетох като дете. Втората е „Нравствени писма до Луцилий“ малко преди да започна да уча философия в Софийския университет. После дойде „Метеорите“ нa Мишел Турние, книга която ме беляза за дълго време заедно с „Тъжни тропици“ на Клод Леви-Строс. Последваха сборникът пиеси на Сара Кейн на английски и въобще много текстове за театър, докато учих в НАТФИЗ, „Никога не ме оставяй” на Ишигуро, „Арфа на тревите“, „Joan Didion”, „Written on the body” и въобще всичко на Уинтерсън. Последната книга, която запомних в този смисъл, е „Vagina” на Наоми Улф.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене”?
Рядко ям, докато чета. Всъщност дори не ми беше хрумвало, преди да видя Севда (бел. ред. партньорката на Вера) да го прави.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай или вода.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата, те ужасява?
Въобще не ме ужасява. Често пъти си отбелязвам или подчертавам изречения или цели пасажи. Понякога е само дума, която ми харесва. Мисля, че думите имат вкус и обичам да изговарям наум някои от тях. Пристрастена съм към други, записвам трети и въобще езикът е нещо любимо за мен.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По различни начини. Напоследък просто оставям писалката си вътре или една полароидна снимка, която седи в книгата без значение дали е отбелязано с нея, или не.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Имам периоди, в които ми харесва да потъвам в роман или пък в сборник с пиеси, но като цяло в последните години чета повече нехудожествена литература.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартия и не защото отричам електронните издания. Просто работя на компютър и предпочитам да си почивам с книгите, а не да ги поглъщам отново през монитор. Има и романтичен отговор и той е, че ми харесва докосването на хартията, миризмата й и спомените с нея. Майка ми работеше в печатница и когато бях малка, прекарвах часове наред сред прясно отпечатани страници.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Харесва ми да прочитам главата до края, но не държа на това. Всъщност на нищо не държа в книгите. Четенето е естествено състояние и в него няма принуда. Ако съм изморена, прочитам две страници и оставям книгата. Или просто й хвърлям един поглед с мисълта „Утре ще се срещнем“.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразнят?
Да. Все пак ако не можеш да прочетеш всичко, можеш да прочетеш достатъчно.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се, ако книгата е добра.

Какво четеш в момента?
Най-голямо внимание обръщам на последната книга, която си купих. Едновременно с това прехвърлям „Daring greatly“ от Brene Brown  и един сборник с истории за птици – „Flights of fancy“ от Питър Тейт.

Коя е последната книга, която си купи?
„A cup of sake beneath the cherry trees” от Йошида Кенко. Размисли, писани през 14 век в Япония. Заедно с нея си купих книга на Ошо „Love, freedom, aloneness”. Явно съм на източна вълна.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Зависи от нивата на стреса. Обикновено чета по няколко книги едновременно, но когато съм в отпуск и съм заминала някъде винаги чета последователно. Сядам на някой пуст плаж, отварям една и докато не я свърша, не започвам друга.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Освен по време на пътуванията си обичам да чета и вечер след работа. Не винаги успявам да се съсредоточа обаче, защото често продължавам да мисля за служебни неща.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете неща са хубави, но то е, като да предпочиташ сериал или филм. Клоня по-скоро към филмите, но със сериалите в добра компания разпускам повече.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Със сигурност книгите, които са ме променили и изброих по-горе. И последната книга, която ми е харесала. В случая това е „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ от Дейл Карнеги. Писана е преди почти век, но мисля, че всеки мениджър трябва да я прочете поне веднъж.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Обикновено по жанр и автор. Или просто по височина.

Снимка: личен архив