fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъси

Как Ерик Богосян опознава Тайланд – в „Пътешествие като на кино“ от Андрю Маккарти и Дон Джордж [откъс]

7 мин.

Сборникът „Пътешествие като на кино“ (изд. „Вакон“) от Андрю Маккарти и Дон Джордж събира разкази за приключения по време на пътешествия на известни актьори, режисьори и сценаристи. Авторите на книгата решават да помолят някои от тези странстващи разказвачи да разкажат своите най-лични, вдъхновяващи, забавни, смущаващи и човешки истории, преживени по време на пътешествията им. Резултатът е тридесет и трите богати, ярки и дълбоко лични истории. Всички са се случили на най-различни места по света, различават се по своите сюжети и настроение, но има нещо, което ги обединява: пътуването по широкия свят може да направи живота ни по-хубав, по-весел, изпълнен със знания – може да го промени. 

Насладете се на откъс от книгата при нас – с разказа на Ерик Богосян!

Тайландски краски

Ерик Богосян

Ерик Богосян има главни роли в редица филми (включително в екранизацията на собствената си пиеса „Радиошоу“), както и ролята на капитан Дан Рос в „Закон и ред: Умисъл за престъпление“ в три сезона на сериала. Освен „Радиошоу“, Богосян е автор на пиесата subUrbia (също екранизирана) и много други, има и шест моноспектакъла и три романа. Последният му роман Perforated Heart е издаден от „Саймън § Шустър“.

Снимал съм в Тайланд два пъти. Първият път беше през 1989 г., когато снимах продукция със заглавие Last Flight Out за рубриката на CBS „Филм на седмицата“. Вторият път беше през 1997 г., а филмът беше за HBO и се казваше Bright Shining Lie. Тогава преспахме една нощ в хотел в Банкок преди да потеглим към мястото на снимките. Макар че бяхме уморени след продължителния полет (сериозен проблем, когато снимачната площадка е на другия край на света), няколко човека от екипа, сред които и актриса с китайски корени, наближаваща шейсетте години, решихме да излезем и да разгледаме. Хванахме такси пред хотела и помолихме шофьора да ни закара да видим някои от местните забележителности. Той измърмори нещо и потеглихме към Патпонг – популярен сред туристите район с множество барове на открито, улични щандове за храна и търговци на сувенири. Шофьорът спря пред някаква врата без рекламни надписи, посочи и кимна.

– Шоу с пинг понг, бананово шоу, шоу с бръсначи? – той се усмихна блажено и обясни, че ще ни изчака.
Какво ли означаваше това? Тръгнахме към вратата. Само след няколко секунди разбрахме какво е имал предвид нашият шофьор. О, да. За тази врата се случваше онова, с което Патпонг беше най-известен – секс шоу. Вместо това предпочетохме да вечеряме. Скоро разбрахме, че търговията със секс и тела беше широкоразпространена в тайландските градове. Онова, което беше дори още по-впечатляващо от огромното количество достъпни плътски удоволствия, беше безразличното отношение на местните жители към секс индустрията. Постоянно ми отправяха съвсем простодушни предложения и покани да наблюдавам стриптийз или да си наема проститутка от невероятно любезния персонал на хотела. Разбра се, в мен те виждаха само западен мъж и решаваха, че съм в Тайланд точно поради тази причина.

Щяхме да натрупаме още повече опит, защото снимачната площадка беше край Патая – град, който за секс туризма е като Лас Вегас за хазарта. Да се разхождаш из Патая и да не се сблъскаш с водещата индустрия би било като да ходиш на плаж, без да плуваш. Нито един посетител не може да избегне специалните барове. Проститутките – млади жени, по-възрастни жени и млади мъже в женски дрехи – приканват енергично и сластно всеки, минаващ край тях. По време на Виетнамската война това някога малко крайбрежно градче се превърнало в място за отдих и развлечения. След като години наред било мястото, където нашите момчета в униформи отпочивали и се забавлявали, градчето започнало да се разраства. Днес това е процъфтяващ, изпълнен с енергия град. Колко е голям? Докато снимахме, в Патая беше акостирал Шести флот на САЩ. Това са около шест хиляди моряка. Патая ги приютяваше без проблем.

Да, посетих няколко заведения от любопитство, но две визити в популярни барове ми бяха достатъчни и не се върнах повече. Няма да ви лъжа – има нещо интригуващо у жените с леко поведение в тайландските градове. Невъзможно е човек да изтрие от паметта си картините от филма „Ловецът на елени“, сниман там. Нека изясним: секс индустрията е неразделна част от безжалостния и порочен престъпен свят в Тайланд. Това не е някаква приемлива и безгрижна дейност. Момичетата са много бедни и в повечето случаи продават телата си, за да изпращат парите на семействата си, които едва свързват двата края. На практика, част от тях, ако не всички, са секс робини. След като едно момиче в някакъв бар ми разказа, че семейството й я изпратило в баровете да работи за десет долара на вечер, любопитството ми се изпари.

За щастие, Патая е много повече от хората, които продават телата си и там прекарах най-запомнящата се нощ от престоя ми в Тайланд. Свършихме работа рано привечер и се разотидохме в търсене на вечеря. Слънцето тъкмо беше залязло, а заради непоносимата жега през деня, това е знак на всички да излязат. Качихме се на тук-тук (моторикша) пред хотела и се отправихме към града. Там намерихме разкошен театър, в който местни травестити изпълняваха свои версии на известни бродуейски мюзикъли. Точно под театъра имаше стрелбище, където срещу пет долара човек може да постреля по мишени с оръжие 45-ти калибър или дори с автомат. Запитах се дали таванът, който разделяше стрелбището от залата на горния етаж е брониран.

Удовлетворили своите театрални и войнствени потребности, тръгнахме към брега, където един търговец продаваше прясна риба на открито. Клиентите избираха риба, която им харесваше на вид, описваха как искат да бъде приготвена и сядаха на маса на плажа. След десет минути ми сервираха най-вкусната печена риба с чили сос, която някога съм опитвал.

Но все пак не бях в Тайланд да се забавлявам, а по работа. И именно тук, на снимачните площадки и около тях, опознах истинския Тайланд. Хранех се с тайландския снимачен екип (те си имаха собствена служба, която отговаряше за храната) и оттогава започнах да не харесвам поамериканчената „тайландска“ храна. Посетих селски щандове за храна, отрупани с меса, около които кръжаха ята от мухи; изкачвах се до многоетажни водопади, където пърхаха пеперуди; бях удивен и уплашен от невероятните насекоми, които нощем жужаха в джунглата. Всички мои сетива – зрение, вкус и обоняние – бяха пренесени в една нова, неизследвана територия.

Но съкровищата на Тайланд, които ми доставиха най-голяма радост и удоволствие, бяха статуите на Буда в храмовете. Най-впечатляващата от тях беше големият легнал Буда във Ват По в Банкок. Този удивително умиротворен Буда е дълъг 46 метра, статуята е позлатена и е положена в голяма просторна зала. Бил съм там няколко пъти и дори имам умалена версия на този Буда на бюрото ми. Посещението на храмове се превърна в мое любимо занимание и при двата ми престоя в страната. В почивните дни просто молех шофьора ми да намерим някой нов Буда. И понеже често се намирахме насред джунглата, това правеше всичко още по-забавно.

*Разказът е публикуван със съкращение.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!